Традицията Карма КагюШколата Карма Кагю е част от традицията Дакпо Кагю на тибетския Будизъм, основана през единадесети/дванадесети век от тримата учители - преводача Марпа (1012-1097), ученик на индийските сиддхи Наропа и Майтрипа, неговия ученик Миларепа (1040-1123) и Гампопа (1079-1153) ученик на Миларепа, който бил наследник както на тантричните учения на приемственостите на Марпа и Миларепа, така и на сутра ученията на школата Кадам. След смъртта на Гампопа, традицията се разделила на четири основни клона: Карма, Барам, Цхалпа и Пхакмо Дру, като от последната след това възникнали осем подсекти. Под ръководството на седемнадесет въплъщения на Лама Кармапа, Карма Кагю се е оформила като най-влиятелната от четирите главни линии в Кагю. Най-ценените учения на традицията Карма Кагю са циклите на махамудра (“великия печат”), водещи началото си от Майтрипа и “шестте доктрини”, произхождащи от Наропа. Въпреки че Кагю традицията е известна преди всичко със силния акцент поставян върху медитацията, в тази школа са израсли и талантливи учени като третия Кармапа - Ранджунг Дордже (1284-1339), осмия Кармапа - Микйо Дордже (1507-1554) и Джамгон Конгтрул (1811-1899). Последният от тeзи учители е особено прославен с усилията му по разпространяването на философския възглед Жентонг Мадхямака, който намерил много поддръжници в школата Карма Кагю. Както Карма Тинлей Ринпоче така и Лама Джампа Тайе са получили подробни учения върху Жентонг Мадхямака философския възглед. Главата на традицията Карма Кагю, Негово Светейшество шестнадесетия Гялва Кармапа, Ригпе Дордже (1923-1981), през 1977 г. по покана на Карма Тинлей Ринпоче и Лама Джампа Тайе посети центъра ни в Манчестър, Кагю Линг. |