Първият Карма Тинлейпа, Чолей Намгял, е роден в благородническия род Гйер, в област от централен Тибет, носеща същото име, в годината на Огнената Мишка (1456г.). Негов чичо по майчина линия бил Дакпо Таши Намгял[i], известния учен от традициите Кагю и Сакя.
Като младеж, Чолей Намгял изучавал медицина в Зуркхар при своя чичо Дарма Суами, който бил известен като въплъщение на Йутхог Йонтен Гонпо, основоположникът на тибетската медицинска наука .[ii] Дарма Суами дал на племенника си също и инструкции върху “Шестте Групи Наставления” от мъжката приемственост на Чод[iii] и някои Нйингма доктрини.
Когато станал на седемнадесет години, Чолей Намгял получил Сраманера [iv] ръкополагане от Стхавира Лхундруб Зангпо. Известно време след това бил ръкоположен като бхикшу от Ченнга Чокйи Дракпа. Още на следващия ден Чолей Намгял участвал в друга церемония по ръкополагане, този път в ролята на Ачаря, асистирайки на Чокйи Дракпа.[v]
По време на обучението си Чолей Намгял учил при много от най-изтъкнатите учители в централен и западен Тибет. . От Шара Рабджам получил най-значимите учения на школата Шангпа Кагю, а именно ‘S“Шестте доктрини на Нигума”’и ‘“Шестте доктрини на Сукхасиддхи”’.[vi] AПо това време Шара Рабджам го дарил и с устните учения на Нандзод Репа, един от ’най-близките ученици на Миларепа. Малко по-късно, Чолей Намгял, под ръководството на Стхавира Лхундруб Зангпо, изучил много Махаяна философски текстове.
Чолей Намгял дал първите си големи учения в Серче Бум на седемстотин членове на сангхата от областта Нял, южно от Ласа. Тема на курса била Праджняпарамита. Впоследствие, продължавайки своето обучение, Чолей Намгял получил текстовите предавания на серия от Кадам творби от Гелугпа учения Гендун Лхундруп. В известният манастир Джампа Линг, той получил инструкции от учения Сонам Намгял, пазител на приемствеността на индийския пандита Варнаратна.[vii] От Гангкар Дордже Денпа[viii] получил Сакяпа медитационните цикли върху божеството Ваджракилая и дармапалите Панджаранатха и Чатурмукха.
Едновременно с това Чолей Намгял не пренебрегнал и светските аспекти на своето обучение. Негов учител в тази сфера бил махапандита Дебзанг, който го обучил в санскритската граматика, озаглавена ‘“Калапа”’[ix], тибетската граматика gSum-bCu brTags-pa[x] и в някои други изкуства и науки като медицина, астрология и поетика.
’Основният учител по философия на Чолей Намгял бил известния всезнаещ Сандже Пхел, ученик на Нгорчен Кунга Зангпо[xi] и Ронгтонг Шеджа Кунзиг[xii], две от най-прославените имена в историята на Сакяпа школата. Самият Сандже Пхел през 1449 г. основава манастир при Цангронг Деюл Кйетшал и сред учениците си имал много влиятелни учени, най-значим от които е философа Горампа Сьонам Сенге.[xiii]
Чолей Намгял прекарал известно време в манастира в Цангронг, придружен от един от своите чичовци, Дакпо пандитата Дондруб Гялцен. Първоначално получил бодхисаттва ръкополагането, идващо от приемствеността на Нагарджуна,[xiv] от Сандже Пхел. След това изучавал с учителя си голям набор класически Махаяна текстове, включително Абхисамаяланкара, Праманаварттика, Виная и Абхидарма текстове, Муламадхямакакарика и Мадхямакаватара. През това време Сандже Пхел му дал също и абхишека в Гухясамаджа, произлизаща от приемствеността на Нагарджуна,[xv] както и много тантри.
След това Чолей Намгял заминал, за да получи обширно философско обучение при Панчен Бумтак Сумпа [xvi], ученик на Сандже Пхел. Неговото изучаване включвало ‘“Петте Дхарми на Майтрея”’[xvii], Вимсика и Тримсика на Васубханду, два ключови текста засягащи Йогачара метафизика и Катухсатика на Ариядева. При Дже Дхондруп Гялцен изучавал Праджняпарамита и получил инструкции върху sDeb-sbyor Me-tog-gi Chun-po (“Цветен Букет от Поетика”). От Пхагчог Йонтен Гямцо получил учения върху езотеричната йога система на Ваджра Тялото. Малко по-късно, Чолей Намгял получил текстовото предаване на събраните творби на Дакпо Таши Намгял от своя по-голям брат, Чокйи Гялцен, както и абхишека в дванайсетте божества на Панджарнатха.
В края на този период на интензивно изследване и изучаване на текстове, Чолей Намгял без колебание обявил своето владеене на цели двадесет и седем текста. Той провел семинар за ученици от района Нгал в Зангпоче, където демонстрирал дълбочината на своята ученост чрез беседи и дебати. По този начин Чолей Намгял спечелил похвалата и уважението на всички Гешета, които присъствали на семинара.
Чолей Намгял получил цикъла на дармапала Кшетрапала от Речен Палджор Зангпо, след което изпълнил интензивна медитация върху тези учения в ритрийт в свещения район Цари, югоизточно от Лхаса. Силата на неговита медитация била толкова голяма, че Чолей Намгял видял наистина Кшетрапала и получил пророчества от него. След този ритрийт, той получил абхишека в петте божества на Ваджраварахи и инструкции за цикъла на Махамудра, известен като “Едновременното Възникване и Обединяване” [xviii]от Кагю аскета Сандже Сандруп. Чрез своите усилия в тези най-същностни Кагю наставления, Чолей Намгял постигнал пълно и безпогрешно осъзнаване на истинската същност на реалността.
Известно време след това Чолей Намгял получил цикъла на учението на Нигума от Ачаря Сандже Чодрак и абхишека
в Калачакра, заедно със свързаната с нея шестразделна йога от Кунга Пхунцок. По това време Чолей Намгял срещнал Чокйи Дракпа, четвъртият Шамарпа, вторият след Кармапа в йерархията на школата Карма Кагю. Постепенно Чокйи Дракпа го въвел в богатството на Карма Кагю тантризма. Първо Чолей Намгял получил краткото ръководство за “Шестте Доктрини на Наропа”, съставено от втория Шамарпа, Кхачод Уангпо (1350-1405). След това Чокйи Дракпа му дал абишеки в Калачакра, Хеваджра, Авалокитешвара Джинасагара, Махакалата с черна мантия и Чакрасамвара версията на Луипа, заедно с текстовите предавания на придружаващите садани. Освен тези големи абхишеки, Чокйи Дракпа дал на своя ученик “разрешенията” за Махакали и Вайшравана.
Чолей Намгял срещнал Чодраг Гямцо, седмия Кармапа (1454-1506), в манастира Чокхор Лхунпо по време обиколка, която Кармапа правел в южен Тибет. Непосредствено след срещата, Чолей Намгял осъзнал, че учителят наистина е Буда и го разпознал като свой коренен гуру. Вдъхновен по този начин, Чолей Намгял помолил Кармапа за учения върху недуалността на прана и ума и също за “Шестте Доктрини на Наропа”. Чодраг Гямцо отговорил, “Ако дадеш обещание да действаш като пазител на приемствеността, ще ти ги дам”.
Чолей Намгял се съгласил с готовност. И така, всеки ден през следващите пет месеца, той получавал от Кармапа подробни инструкции върху Махамудра и “Шестте Доктрини на Наропа”. Като медитирал върху тези учения, Чолей Намгял постигнал преживяванията, описани в инструкциите. Чодраг Гямцо тогава му дал следващи поредици от учения, включително пълните цикли на божествата Ваджрайогини и Джинасагара, инструкции върху философския възглед на Мадхямака и текст, занимаващ се с предполагаемата хармонизация на Рангтонг и Жентонг възгледите
[xix].
След това Кармапа дарил на своя ученик текстовите предавания на събраните творби на третия Кармапа, Рангджунг Дордже (1284-1339). Три от тези творби станали обект на особено внимание от страна на Чолей Намгял, а именно Zab-mo Nang-gi Don (“Задълбочено Вътрешно Значение”), sNying-po bsTan-pa (“Показване на Същността”) и sNam-shes Ye-shes ‘byed-pa (“Разграничаване Между Съзнание и Изначална Мъдрост”).
По време на този период, Чолей Намгял получил от своя гуру също и инструкциите върху mKha-‘gro sNying-thig (“Най-дълбоката Същност на Дакините”), влиятелен цикъл от Нийнгма наставления, както и седем абишеки от приемствеността на Нгок Чьоку Дордже (1036-1102), ученик на Марпа Лоцава (1011-1099) и абишеките за петте основни медитационни божества на първия Кармапа, Дусум Кхйенпа (1110-1193). Ученията, които Чолей Намгял получил от своя коренен гуру, наистина били толкова многобройни, че валяли като дъжд.
Обучението на Чолей Намгял се разпростряло до почти всяка сфера на религиозните учения в Тибет по онова време, като включвало и разнообразните по-малки приемствености, които съществували тогава. Така той получил Чод ученията, известни като Nam-mkha’ sGo-‘byed (“Отваряне на Вратата на Небето”) и абхишека в Джинасагара от Чябче Джампал Гямцо, учител от приемствеността на Мачик Лабдрон [xx]. От учителя Дондруп Гялцен, той получил текстовото предаване на събраните творби на Жанг Юдракпа Цондру Дракпа (1123-1193), основател на Тшал клона на традицията Дакпо Кагю. Впоследствие, третата Ситу инкарнация, Таши Паджор, дал на Чолей Намгял абхишеките в Гухясамаджа и Чакрасамвара версията на сиддха Наропа. Малко по-късно, Тулку Таши Дондруп Намгял му дарил Na-ro Chos-drug-gi Ka-dpe (“Въведение в Шестте Доктрини на Наропа”) .[xxi]
От почитания Кадам учител Нюкла Панчен[xxii], ], Чолей Намгял получил цикъла на Бяла Тара, който бил донесен в Тибет от Атиша през единадесети век. От Ачаря Тенпа Гямцо, получил “Шестте Дхарми на Тилопа” [xxiii]и пет-стадийното йога учение върху Гухясамаджа тантра. При Жа-лу Лоцава Чокьонг Зангпо той изучавал различни коментари върху Калачакра тантра.
Получаване на Пътя и неговия плод[xxiv] от Сакя Тризин
В Налендра[xxv], великият манастир, основан от Ронгтон Шеджа Кунзиг, Чолей Намгял получил Пътят и Неговият Плод, както и придружаващите текстове на “Цикълът на Пътя” от абата Сандже Ринчен. След това той получил наставленията на Черният Текст на Пътя и Неговия Плод от абата Лодро Намгял и изтъкнатия учител Джетсун Кунга Таши. В добавка, Шакя Чьогден[xxvi], един от най-видните учени на Сакяпа школата, му дарил още учения върху Пътят и Неговият Плод. По този начин Чолей Намгял овладял тази основна доктринална и медитационна система на Сакяпа традицията.
В обобщение може да се каже, че Чолей Намгял получил напълно всестранно образование, което включвало почти всяка абхишека, текстово предаване и устно учение, които се намирали в Тибет по онова време.
В разказите за живота на Чолей Намгял са споменати много чудотворни събития. Веднъж, докато бил в ритрийт, посветен на медитация върху Бял Манджушри, специалното бобово зърно, поставено в устата му по време на рецитирането на Ма-ша мантрам[xxvii]поникнало на дължина четири пръста и засияло с петцветна светлина. В друг случай, Чолей Намгял имал видение на втория Кармапа, Карма Пакши.
Едно от най-значимите чудотворни случки в живота на Чолей Намгял се случила докато съчинявал коментар върху Абхидармакоша на Васубандху. Той бил срещнал известен брой неясни философски точки в текста, когато самият Васубандху му се появил в сън и разяснил тези трудности.
Основният ученик на Чолей Намгял, осмият Кармапа Микю Дордже (1507-1554), имал пълен набор от кичури коса на своя гуру. Те по-късно се превърнали в златни кристали
[xxviii].
По подобен начин, когато старият кон на Чолей Намгял умрял, почти цялото му тяло се превърнало в кристали.
CОсновният благодетел на Чолей Намгял бил Джа Таши Тхардже, управител на провинцията Джа в южен Тибет [xxix]. Семейството на Таши Тхардже имало силна връзка както с Друкпа, така и Карма Кагю подшколите и било основало споменатият по-горе манастир Чокхор Лхунпо. Там Чолей Намгял построил голяма ступа и статуя на Буда Шакямуни, висока двадесет и пет педи с украсена облегалка на трона, както и олтар и храм.
Както вече беше споменато, Чолей Намгял срещнал своя гуру, Кармапа Чодраг Гямцо, в Чокхор Лхунпо. Когато манастирът, заедно с всички негови поданици и земя, бил дарен като приношение на Кармапа от управителя Таши Тхардже, той назначил Чолей Намгял за абат. Тогава Чодраг Гямцо му дал името Карма Тинлей.
Под ръководството на Карма Тинлей Чолей Намгял, Чокхор Лхунпо станал много голям и добре развит монашески институт. Докато бил абат, той построил ступа висока колкото къща, за да сложи в нея кристалите и костните реликви от първата Гялцхаб инкарнация, Палджор Дондруб, който починал през 1489г. След известно време, Кармапа упълномощил Карма Тинлей като учител в Карма Колежа и отбелязал назначението, давайки му церемониалния чадър за слънце и други принадлежности на висок монашески статут.
Карма Тинлей Чолей Намгял работил безспирно по много начини за просперитета на дарма. Освен че бил абат на Чокхор Лхунпо, за краткото време от две години, той основал нов манастир с името Тхубтен Чокхор. Там създал голяма и добре организирана монашеска общност. В главната олтарна зала била сложена позлатена статуя на Шакямуни, която била висока три етажа. Една от дейностите, с които се занимавал по това време Карма Тинлейпа, била поръчването на печатни матрици за множество книги, най-важна от които Deb-ther sNong-po (“Сините Хроники”), известната история на Будизма в Тибет, написана от Го Лоцава.
През 1504г. Карма Тинлейпа основал Легше Линг семинарията, където организирал отпечатването на цялата колекция творби на първите осем Кармапи, както и на някои други Кагю Учители. Той също така поръчал и изработването на позлатени статуи на двадесет и петима гуру на приемствеността. През 1532 г. Карма Тинлейпа построил Двореца Чиме Гялуе в Джангчуб Линг като седалище за духовния глава на манастира. Докато бил там, той основал семинария, посветена на изучаването на Хеваджра тантрата “Две Изследвания”.
Карма Тинлейпа също така свършил много работа и в Сакя Налендра. Тя включва и отпечатването на колекцията творби на неговия чичо, Дакпо Таши Намгял, както и поръчване на построяването на позлатена статуя с реални размери на Дакпо Таши Намгял. Той също така поръчал и статуя на Джетсун Кунга Таши и отпечатването на събраните творби на Сакяпа патриарсите. В манастира Цан построил ступа, висока три етажа.
Най-видния сред всички ученици на Карма Тинлейпа бил осмия Кармапа, Микьо Дордже, еманация на неговия собствен гуру. Те се срещнали за пръв път през 1527 г., когато Карма Тинлейпа дал на Микьо Дордже две версии на “Шестте Доктрини на Наропа”, а именно Chos-drug gSer-zhun-ma и Chos-drug Chen-mo. Тогава, в Легше Линг Семинарията, Карма Тинлейпа обучил своя забележителен ученик в Праджняпарамита. През 1528 г. Микьо Дордже бил ръкоположен като бхикшу от абата Чодруп Сенге, пазител на Виная приемствеността, донесена от Кашмирския пандита Сакяшри. По време на церемонията, Карма Тинлейпа изпълнявал ролята на Ачаря.
Впоследствие, Карма Тинлейпа дал допълнителни инструкции върху Праджняпарамита на Микьо Дордже, както и инструкции върху Виная, Абхидармакоша и Абхидармасамучая, и Мадхямакаватара. Заедно с тези сутра учения, Карма Тинлейпа дал на Микьо Дордже наставления върху Хеваджра тантрата “Две Изследвания” и му дарил абхишека в Хеваджра от приемствеността на Нгок Чоку Дордже.
Не е учудващо, че Микьо Дордже се показал като блестящ и усърден ученик, който водел подробни бележки върху всички тези учения. Той съставил молитва за дълъг живот на своя гуру, в която се казвало, че Карма Тинлейпа, след като е достигнал нивото на духовно развитие, известно като “Най-висшата Светска Дарма”, бил близо до първото ниво на бодхисаттва
[xxx].
Той също така описал Карма Тинлейпа като постоянно завъртащ колелото на дарма за онези, които го молели. След периода, през който преподавал на Микьо Дордже, Карма Тинлейпа отишъл до Nyuk-la, където назначил Шераб Намгял за абат. Неговият начин на живот станал много аскетичен, което му спечелило името Kun-spangs-pa (“Който се е отрекъл от всички светски занимания”). Впоследствие, в манастира Тхегчен Це, в добавка към неговата медитационна практика, времето му било разпределено между преподаване, съчиняване и дебат, класическия триделен пример за дейността на един дарма учител. По отношение на тази последна точка, трябва да бъде отбелязано, че Карма Тинлейпа съставил общо десет тома, засягащи различни теми от сутра и тантра.
Няколко събития случили се по различно време през живота му, показали, че Карма Тинлейпа ще има дълъг живот. Когато бил на тринайсет години, той направил ритрийт, посветен на практиката за дълголетие на Амитаюс от приемствеността на дакини Друбпе Гялмо, учител на великия Речунгпа (1083-1161). По време на този ритрийт, както Амитаюс, така и Друбпе Гялмо се появили пред Карма Тинлейпа, предричайки, че ще живее до седемдесет и две годишна възраст.[xxxi]
Когато бил на шейсет и четири години, Карма Тинлейпа се разболял, като заболяването му било съпроводено от множество вътрешни и външни знаци, показващи голяма опасност за живота му. По време на този период той видял самата Тара. В сън му било разкрито, че няма да си замине този път. Впоследствие болестта му изчезнала и здравето му било напълно възстановено.
През 1528 г. Карма Тинлейпа дарил на Кармапа Микьо Дордже сто абхишеки за дълголетие. По време на последната абхишека, когато хвърлил ечемичени зърна, пет от зрънцата застанали на короната на статуята на Амитаюс, други три на ритуалната ваза и много на различни други ритуални обекти. Микьо Дордже бил първият, който забелязал това необикновено събитие, което било видяно от всички присъстващи.
Известно време по-късно, Пауо Цуглак Тхренгуа, Кагю историкът, автор на mKas-pa’I dGa’-ston, бил вдъхновен от пророчески сън
[xxxii]да предложи на Карма Тинлейпа церемония за дълголетие. Определен знак
[xxxiii] по това време показал, че Карма Тинлейпа ще живее до осемдесет и четири годишна възраст. Така, в съответствие с това последно предсказание, Чолей Намгял, първият Карма Тинлейпа, починал през 1540г. на осемдесет и четири годишна възраст.
Учениците на Карма Тинлейпа били многобройни. Основните му ученици били Микьо Дордже, висшата инкарнация Ганпо Ченнга, глава на манастира Даклха Гампо и голям брой въплътени учители от Карма Кагю центровете на Горен и Долен Тибет, абатът на манастира Цурпху, главният учител на Падма Код, Нгото Кхйенраб и много други учени, притежаващи степените Rab-‘byams-pa и bKa’-bcu sMra-ba .[xxxiv]Сред другите забележителни ученици на Карма Тинлейпа били няколко от неговите собствени племенници, които по едно или друго време били абати на дома Зимок на манастира Налендра, повечето от учителите на Yar-drok, медитаторите от ритрийт центъра Do-wo, Нюкла Панчен, абата на манастира Chu-shul и Зимпон Кунпанга.
По времето, когато бил пазител на трона на Таши Намгял в Налендра Зимок, Карма Тинлейпа имал много Сакяпа ученици, включително Трангпо Чьодже Сердокпа, абатът на Драктхог, както и многобройни Геше. Той преподавал Пътят и Неговият Плод в Нгор и Дзонг подшколите на традицията Сакяпа. Сред повечето от двадесетте текста на Пътят и Неговия Плод, които преподавал, били gLegs-bam-ma, dKar-ma, gNyag-ma, dMar-ma, Bod-nag-ma и dPe-mzod-ma. В добавка на това, Карма Тинлейпа дал различни абишеки, свързани с Пътят и Неговият Плод.
Така дарма дейността на Карма Тинлейпа Чолей Намгял била значителна както в Кагю, така и в Сакя традицията. Също така, в това отношение трябва да се спомене и факта, че той е имал връзки с школата Друкпа Кагю, чрез великия Махакала сиддха, Джампа Дордже, син на неговата племенница, Джйермо Палдон. Очевидно е, че той уважавал и ценял много всички школи на Будизма. Така, в една песен съставена за Сьонам Лхундруп, Карма Тинлейпа казва, “Уважавай всички школи и остави пристрастията към сектите”.
Песен за Първия Карма Тинлей
[xxxv]
Намо Шри Виджая!
Господарю, нирманакая на Будата в облика на човек,
Който постигна сила чрез осъзнаване на истинската същност,
Татко, аскет Сандже Самдруп,
Аз ти се моля с изпълнени с преданост тяло, реч и ум.
В миналото аз учех при многобройни гуру,
Взирах се в безбройни текстове на сутра и тантра,
Утвърждавах и отричах според писанията и логиката,
И следвах пътя на анализа.
Сега вътрешните погрешни схващания са премахнати.
Основата, нероденият ум, е разбрана.
Нероденото е видяно като дармакая.
Дармакая е разбрана като отвъд речта.
Мислите са освободени в самосъзнаване.
Субект и обект изчезват в пространството на нероденото.
Проявление и звук се разсейват в необятността на дармата.
Надежда и страх се разтварят в небето на самоеднаквостта.
Безкрайни езикови конвенции
И дефинициите на философията,
Се абсорбират в Махамудра при осъзнаването.
Обективната сфера е пуста, но очевидна, като дъга в небето,
Царството на съюза свободен от пристрастия,
Музиката и танца на самоеднаквостта – а ла ла!
Така невъзпрепятствано, естествено чисто съзнание,
Изначално непрекъсвана сфера,
Е истинския спонтанно възникващ възглед.
Умът, свободен от крайности, е великото празненство.
Отпускането, незамърсено от вкопчване във внимателност,
Последователност от седяща практика и следващият етап,
Като река без вълни,
Това е удивителната стабилна медитация.
Енергия, възникваща незасегната от измама,
Поведение, неограничено в неговата разностранност,
Действието е като илюзия и магия;
Непрестанен самоблясък – е ма хо!
Без разсейващата привързаност към концепциите
В непосредствения естествен блясък на съзнанието,
Естествено освободената блажена дармакая е осъзната.
Свободна от надежда и страх, тя е удивителна.
Ваджра думите за възглед, медитация и действие и резултат
Са незамъглени от разделение.
В естествената хармония на нероденото самосъзнание,
Аз пея песента на интуитивното осъзнаване.
Чрез добротата на бащата, великият аскет,
Възела на съмненията сега е развързан.
Основата на заблудата е унищожена.
Главата на объркаността е стъпкана.
Хилядата Буди на щастливия аеон са се появили
И са показали пътя на точното вътрешно осъзнаване.
Истинската същност не се нуждае от анализ.
И размишляването върху неистинското е разрушено.
Приемайки тази мелодия на задълбоченото,
Нека дарма господаря да няма и най-малката несполука.
Когато предлагам това осъзнаване на бащата гуру
И съпернича на дарма братята по отношение на опита,
Нека дакините не ме презират
За разгласяването на тайното значение,
А нека осъзнаването продължи да се увеличава
И нека бъдем защитени от препятствия.
Това бе изречено на осмия ден от десетия месец в Годината на Мишката.
Преведено на английски през юли, 1984г. от Лама Джампа Тхайе.
[i]Дакпо Таши Намгял (Dwags-pobKra-shisrNam-rgyal) бил медитационен учител и учен от школите Кагю и Сакя. Той е автор на много книги, една от които, Phyag-rgyaChen-pobsGom-rimZla-ba’i ‘od-zer, бе наскоро преведена от Дежунг Ринпоче и Лобсанг П. Лхалунгпа и публикувана от Института за Съвременни Изследвания на Световните Религии.
[ii]Виж сборника от житиета от Ютхог, който се съдържа в Tibetan Medicine от RechungRinpoche, Wellcome Institute, London, 1973.
[iii]“Шестте Групи Наставления”, (brultsho-drug) първоначално били предадени от Дампа Сандже (починал през 1117г.), индийският прародител на Чод учението, на тибетеца Мара Серпо. Впоследствие Кйо Сьонам Лама ги направил най-съществените наставления в своята версия на Чод, по-късно известна като “Мъжки Чод” (PhogCod). За подробности относно този клон на Чод, виж G. Roerich, The Blue Annals, p.996 ff., Asiatic Society, Calcutta, 1953.
[iv]Сраманера (dge-tshul) и бхикшу (dge-slong) са съответно послушническата и напълно ръкоположена степени на монашеската кариера.
[v]Обикновено един бхикшу трябва да е бил ръкоположен от минимум десет години и да е поддържал напълно своите обети, преди да получи правото да участва като Ачаря в церемония по ръкополагане.
[vi]Нигума и Сукхасиддхи били индийски тантрични учители жени по време на средновековния период, които предали версиите на Шестте Доктрини, т.е. “топлина”, “илюзорно тяло”, “сън”, “сияйност”, “пренасяне” и “междинно състояние”, на тибетския учител Кхюнгпо Налджор (990-1140). Нигума била или сестрата, или бивша съпруга на сиддха Наропа, а Сукхасиддхи била ученичката на сиддха Вирупа. Историите на техните животи се съдържата в Shangs-pabKa’-brgyudgSer-’phreng, в томове 2 и 3 съответно.
[vii]Варнаратна (1383-1468) бил един от последните индийски будистки пандити, които преподавали в Тибет. Той отишъл там през 1426г. Бил известен като владетел на Калачакра тантра. За подробности от неговия живот виж The Blue Annals, p.797 ff.
[viii]Гангкар Дордже Денпа, (Gangs-dKarrDorjegDan-pa), също известен като Кунга Намгял, бил един от двамата най-важни тантрични учители в Сакя. Той основал манастира Гангкар Дорджеден в провинция Ю през 1464г. и така бил първият учител от Гангкар Дорджеден клона на традицията Сакя.
[ix]Калапа се съдържа в bsTan-’gyur, sgra, раздел No. 4282.
[x]gSum-bCubrTags-pa е основното ръководство по тибетска граматика, съставено от Тхонми Самбхота през седми век.
[xi]Нгорчен Кунга Зангпо (Ngor-chenKun-dga’ bZang-po, [1382-1457]), пазител на всички най-важни учения, предавани в традицията Сакя, основал великия манастир NgorE-wamChos-ldan в провинция Цанг през 1429г. Така станал основателят на Нгор подшколата на Сакя.
[xii]Ронгтонг Шеджа Кунзиг (Rong-stonShes-byaKun-gzigs, [1367-1449]) бил много изтъкнат Сакяпа учител. Неговите коментари върху Праджняпарамита били изключително влиятелни. Ронгтонпа основал манастира Налендра в района Пхенюл.
[xiii]Горампа Сьонам Сенге (Go-rams-pabSod-namsSeng-ge, [1428-1490]) бил ученик на Ронгтон-па и на Нгорчен Кунга Зангпо. Освен че e основал манастира Танаг Тхубтен Намгял Линг, той е известен и като един от най-великите философи в традицията Сакя.
[xiv]За подробности относно бодхисаттва ръкополагането, идващо от Нагарджуна, виж превода на H.V. Guenther на Jewel Ornament of Liberation от Gampopa, pp.118-129, Rider & Co., London, 1970.
[xv]За Гухясамаджа приемствеността, произлизаща от Нагарджуна, виж Arcane Lore of the Guhyasamaja от Alex Wayman, Motilal Banarsidass, New Delhi, 1975.
[xvi]Панчен Бумтак Сумпа (Pan-chen ‘bum-phraggSum-pa) бил ученик на Сандже Пхел. Той бил особено известен със своята памет, като е бил способен да запамети дванайсет тома от Праджнqпарамита само за един месец. Oсновал e Сакя манастира Нянйод Джаго Шонг.
[xvii]“Петте Дхарми на Майтрея” (Byams-choslDe-lnga) обхващат Махаянасутраланкара, Уттаратантра, Абхисамаяланкара, Дарма-дарматавибханга и Мадхянтавибханга. Те са съставени от учителя от 3-ти и 4-ти век Асанга, за което той бил вдъхновен от Майтрея.
[xviii]Махамудра на “Едновременното Възникване и Обединяване” (phyag-rgyachen-polhan-gcigskyes-’byor) е превъзходната система на Махамудра медитация предавана в школата Карма Кагю. За подробно обяснение на тази система, виж трите творби на Кармапа Уангчук Дордже Nges-don rGya-mtsho, Ma-rig Mun-bsal и Chos-sku mDzub-tshug.
[xix]Рангтонг и Жентонг са двете различаващи се интерпретации на доктрината за пустотата (санскрит шунята; тибетски тонгпа нйи), развити основно в Тибет, но имащи своите корени в по-ранни творби в тази сфера в Индия. За Карма Кагю трактовката на тази тема, виж dbU-ma’i gZhan-stong sMra-ba’i Legs-par dbye-ba’i sGron-me (“Правилен Анализ на Мадхямака Системата ‘Пуст от Друг’”) на Кармапа Микьо Дордже.
[xx]Мачик Лабдрон (Ma-gcigsLabs-sgron, [1055-1149]) била ученичка на Дампа Сандже и основоположничка на женската Чод приемственост, чийто основен манастир бил в Зангри Кхармар в провинция Цанг. Виж биографичните бележки в The Blue Annals, pp.983-984.
[xxi]Na-ro Chos-drug-gi Ka-dpe: преведено като: ‘An Epitome of an Introduction to the Six Yogas of Naropa’ in G.C.C. Chang’s Teaching of Tibetan Yoga, Citadel Press, New York, 1974.
[xxii]Нюкла Панчен (sMyug-laPan-chen) бил пазител на приемствеността на Кадам Ученията. За него е записано, че всяка година, докато преподавал различни Кадам текстове, падали цветя от небето.
[xxiii]“Шестте Дхарми на Тилопа” са: “Не си представяй, не мисли, не обсъждай, не медитирай, нито действай, вместо това бъди в покой.” Те са споменати накратко в Do-hamDzod на сиддхата и са коментирани от по-късни учители от традицията Кагю в Тибет. За този възглед виж Life and Teaching of Naropa от H.V. Guenther, p.95, note 1, Oxford University Press, 1963.
[xxiv]Пътят и Неговият Плод (lam ‘bras) е основната медитационна система в школата Сакя. Първоначално създадена от индийския сиддха от девети век Вирупа, тя представлява обединена система от сутра и тантра учения, основани главно върху Хеваджра тантра.
[xxv]Налендра впоследствие станал основното седалище на Цар-па подшколата на Сакя, основана от Царчен Лосал Гямцо (1494-1560). Двамата основни учители на Налендра и съответно на подшколата Цар, са последователните инкарнации на Чьодже Тричен и Зимок Тулку. В настоящия момент, осемнадесетият Чьодже Тричен и петият Зимок Тулку се намират в изгнание в Лумбини, Непал, близо до границата с Индия (мястото, където е роден Господарят Буда), където Чьодже Тричен е основал ново монашеско седалище. За подробности относно Налендра и други въпроси, свързани със Сакя, виж историята на традицията Сакя от Чьодже Тричен, озаглавена dPal-ldanSa-skya-pa’iChos-’byungmDor-bsdussKal-bzangYid-kyidGa’ston.
[xxvi]Заедно с Горампа Сьонам Сенгге (виж бележка 13 по-горе), Шакя Чьогден (ShakyamChog-ldan) е бил другият, считан за един от двамата най-велики сутра и тантра учители в традицията Сакя. Той съставил повече от двадесет и пет философски тома, които наскоро са публикувани в Индия. Известен е като единствения Сакя философ, поддържал Жентонг възгледа.
[xxvii]Ма-ша мантрам е специална мантра на Белия Манджушри, практикувана при лунно затъмнение. По време на тази практика върху езика се поставя специално бобово зърно.
[xxviii]Кристалите (evolved crystals, rigs-bsrel) са свързани мъниста, с големината на сусамови зрънца, обикновено бели на цвят, които остават след кремацията на тялото на духовно напреднал практикуващ.
[xxix]За кратък обзор за рода Джа (Bya), към който е принадлежал Джа Таши Тхардже, както и за тяхната роля в религиозния и политически живот по време на обсъждания период, виж The Blue Annals p.1087.
[xxx]“Най-висшата Светска Дарма” (‘jig-rtenchos-mchog) е четвъртият и последен етап на Пътя на Приложението (sbyor-lam), вторият от петте пътя на духовно осъзнаване. Виж Jewel Ornament of Liberation от Gampopa, стр. 233. Относно първото бхуми виж същата творба, стр. 239-256.
[xxxi]mKhas-pa’idGa’-ston обяснява, че тогава Карма Тинлейпа сънувал образ на Амитаюс (Tshe-dpag-med), от който се излъчвали много светлини. Глас в съня казал на Карма Тинлейпа, че има общо седемдесет и две светлини. Самите светлини се излъчили от Амитаюс седемдесет и два пъти последователно. В този сън, той също така видял и Мачик Друбпе Гялмо в образа на много стара жена, носеща копринени дрехи. Тя държала ритуална ваза и разклащала един образ, от който заваляли като дъжд малки форми на Амитаюс, всяка с големината на ечемичено зрънце. Тогава Мачик му наредила да ги преброи, след което той открил, че те били седемдесет и две.
[xxxii]mKhas-pa’idGa’-ston описва сън, който Пауо Цуклак Тренгуа, авторът на текста, сънувал по време на интензивна медитация в ритрийт в родното село на Марпа, Дроуолунг. Той сънувал ято гъски, летящо от юг към север, най-голямата от които се спуснала на земята. Тя незабавно се превърнала в Карма Тинлейпа, който носел религиозни одежди и яздел червен лъв с червена грива. Той слязал от лъва и се приближил към Пауо Ринпоче. Няколко души били довели коне с червени седла, обяснявайки, че са дошли с намерението да поканят Карма Тинлейпа да ги придружи. Тогава Пауо Ринпоче помолил за благословия, на което Карма Тинлейпа отговорил, като поставил двете си ръце върху главата му. Пауо Ринпоче тогава го помолил да остане за сто години. Карма Тинлейпа приел и дал знак на другите да тръгват, при което те си заминали.
[xxxiii]След съня, който имал, Пауо Ринпоче, осъзнавайки значимостта му, решил да изпълни церемония за дълъг живот на Карма Тинлейпа. Той му изпратил писмо в Нюкла, с което му съобщил за своето намерение. Същия този ден Карма Тинлейпа бил започнал подготовки за ритрийт за дълъг живот. Той бил много радостен от дара и писмото, казвайки, че това е благоприятен знак, показващ чиста самая. Тогава той наредил да бъдат преброени всички ваджра възглавнички, които са му били дарени, като символи на дълъг живот. Те били осемдесет и четири, показвайки че това била възрастта, на която той щял да почине.
[xxxiv]Рабджампа (bKa’-bcusMra-ba) е научна степен в традицията Сакя, показваща владеене на целия курс на обучение в монашеския колеж. Качу мрауа (rab-’byam-pa) е по-ниска степен, показваща владеене на десет от трактатите, преподадени като част от курса на обучение.
[xxxv]Karma ‘phrin-la-pa, Songs of Esoteric Practice and Replies to Doctrinal Questions, pub. Ngawang Topgay, New Delhi, 1975, pp 7-8.
Предговор