Кратка
история на будизма в Тибет
|
Адаптирано
от публична лекция, дадена от Лама Джампа Тхайе
|
|
|
Съдържание
- Въведение
- Ранно
разпространение
- Късно
разпространение
- Гелуг
- Риме
Въведение
Когато приемаме някого за свой духовен учител, ние
трябва да му имаме доверие. Ето защо е важно да познаваме неговата или
нейната дхарма традиция преди да се обвържем с нея, което всъщност
означава да се запознаем с историята на предаването на дхарма в тази
школа.
Патрул Ринпоче казва:
Духовният учител е истинския ни водач към
освобождение и всезнание и ние трябва да го следваме с уважение.
Постигането на това преминава през три етапа: първо, човек изследва
учителя, след това го следва и накрая с цялото си същество подражава на
неговото осъзнаване и действия. 1
По отношение на първия етап - изследването на учителя, е
необходимо да се запознаем и развием доверие в неговите или нейните
учения, а познаването на произхода им е много добър показател за
тяхната истинност или обратното. Можем да проверим дали те са
автентични проучвайки историята им и по този начин ще получаваме само
чисти учения.
Още повече, изучаването на историята ни помага да
развием огромно уважение към приемствеността от учители в миналото и
към техните наследници – собствените ни учители. Това води до
отвореност и преданост – втория етап, за който говори Патрул Ринпоче.
По отношение на третия етап, изучаването на историята може да насърчи
стремежа ни да подражаваме на качествата на тези предишни учители.
Четейки техните “летописи на освобождението” у нас възниква стремеж да
бъдем като тях и ние можем да интегрираме опита им в сегашния си живот.
Човек може да запита защо трябва да изучаваме историята
на тибетския Будизъм. Отговорът е, защото е той е свързан със
собствената ни ситуация. Личностите от историята на тибетския Будизъм
са наши преки “родственици” – ние следваме тези традиции и имаме жива
връзка с техните учения. Ние сме следващия етап от непрекъснатата линия
на предаване на ученията.
Всяка дхарма история е разказ за това как са били
предадени ученията на Буда. Така че ние трябва да започнем с Буда
Шакямуни. Дхарма е била предадена от него по различни начини. Имаме
кошницата на сутрите, занимаващи се с трансформиране на агресията,
кошницата на абидхарма, занимаваща се с трансформиране на невежеството
и кошницата на виная за трансформиране на желанието. Тези “три кошници”
съставляват основата на пътищата на хинаяна и махаяна. В допълнение към
това Господарят Буда е преподал и тантрите, ученията на ваджраяна,
кулминацията на трите пътя. Тантрите, преподадени само на
най-напредналите ученици на Буда, правят възможна алхимична
трансформация на замърсяванията.
Впоследствие, от първи век насам, са били съставени
коментарии, разширяващи и обясняващи по-детайлно ученията на Буда.
Най-великите индийски учители, написали такива коментари са Нагарджуна
и Асанга. Нагарджуна е известен с разпространението на философията на
мадхямака или “средния път” – учение за пустотата, докато Асанга е
преподавал както ученията за “буда природата” така и тези “само ум” 2.
От тях и други учители сме наследили шастрите, обяснителни коментари
върху думите на Буда.
Между шести и десети век е времето на великите сиддхи от
Индия, осемдесет и четиримата ваджраяна йогини, които са посочили
практиките за лесно напредване по пътя на тантрите. От тях сме
наследили огромно количество литература.
Разпространението на трите колесници на Будизма в Тибет
се е осъществило на два етапа – ранното разпространение на школата
Нйингма и по-късното разпространение през единадесети и дванадесети век
на учения, които започнали да бъдат свързвани с школи като Кадампа и
Кагю. Разликите между тези школи всъщност са незначителни. Всяка е
съсредоточена върху конкретна група от учения, но всички те притежават
пълния набор от средства, необходими за постигане на просветлението,
всички те допринасят за оформяне на целостта на Будизма, като всяка
поддържа “основни поддържащи колони”.
Ранното разпространение
Нйингма
Школата Нийнгма се развива в Тибет през ранното или
първо разпространение на дхарма и влиянието й върху другите школи е
значително. Например, може би има неколцина напреднали Кагю
практикуващи, които да не са отчасти Нйингма.
Будизмът навлиза в Тибет към края на осми век и това е
първото му значимо разпространение в тази страна, макар донякъде да е
бил познат и преди това. Шакямуни е живял около 500 г. пр.н.е., така че
са били необходими тринадесет века преди Будизма да бъде установен в
Тибет, въпреки че разстоянието от тибетската граница до Лумбини,
рожденото място на Шакямуни, е само около двеста мили.
Три основни личности са свързани с това ранно
разпространение:
- Кралят Трисонг Децен – считан по-късно за еманация на
бодхисатва Манджушри.
- Абатът Шантаракшита – поканен около 780 година от
Крал Трисонг Децен да постави основите на Будизма. Целта им била
преподаването на философски текстове и ръкополагането на тибетци за
монаси, с което са искали да са основат първия тибетски будистки
манастир в Самйе, югозападно от Лхаса. Но този първоначален опит се
провалил. Абатът срещнал огромна съпротива от три източника:
последователите на местната религия Бон, политическите врагове на краля
и местните тибетски духове.
- Ваджраяна учителят Падмасамбхава – поканен от Крал
Трисонг Децeн и Шантаракшита. Падмасамбхава е известен като Гуру
Ринпоче, “Скъпоценният Учител”. Чрез своите сиддхи или духовни сили,
той подчинил цялата съпротива, правейки възможно построяването на Самйе
и предаването на всички учения, както сутра, така и тантра.
Падмасамбхава е разглеждан като равен на Буда, често
наричан “Вторият Буда от Оддияна” 3. Той поставя началото на
предаването на вътрешните тантрични учения – маха йога, ану йога и ати
йога. Заедно с Вималамитра от западна Индия и други индийски Сиддхи,
той утвърждава тези три основни учения на школата Нйингма. “Нйингма”
означава “древен” и името всъщност се е появило след второто или
по-късно разпространение на Будизма в Тибет, когато последователите на
ученията от приемствеността на Падмасамбхава започнали да наричат себе
си “древните”.
Непрекъснатото предаване на Нйингма ученията било
изправено пред сериозна заплаха около 840 г. по времето на крал
Лангдарма, който се обърнал срещу разпространението на дхарма.
Убийството му по-късно хвърлило Тибет в период на хаос и несигурност за
дхарма. Лангдарма затворил голяма част от и без това многото манастири,
така че философското обучение, което основно било монашеска дейност, на
практика приключило. Но предаването на ваджраяна ученията продължило в
две форми – кама, “устното предаване” и терма, “откритите съкровища”.
Много малко от учениците на Падмасамбхава били монаси, така че ученията
на трите висши тантри оцелели, като били предавани в йогическите
родове. Чрез всезнанието си Падмасамбхава предвидил различните
препятствия пред дхарма практиката на бъдещите практикуващи и направил
така, че те да имат учения, чрез които са се справят с тях. С помощта
на съпругата си, Йеше Цогял и своя ученик, преводачът Вайрочана4, той
скрил определени учения. Тези скрити съкровища биват два основни вида –
сат-тер и гонг-тер. Първите са “земни съкровища”, писания, скрити в
пещери или езера.
Вторият тип учения не представляват физически обекти, а
са били скрити в умствения поток на някои от учениците на
Падмасамбхава, които в бъдещите си превъплащения откриват тези ученията
в умовете си.
Начинът на скриване е имал три аспекта:
- Благославяне. Падмасамбхава благославял някой от
двадесет и петте си основни ученика, посявайки по този начин в него
семето на осъзнаването на съответното учение.
- Предсказване. След това той предсказвал неговото
прераждане като тертон, “откривател на съкровища” и учението, което ще
открие.
- Поверяване. Накрая той поверявал на дакините кода,
който ще помогне на тертона да дешифрира учението.
Тертони се появяват тогава, когато тяхното скрито
учение би било най-подходящо за конкретни замърсявания, от които
страдат хората и от този момент нататък съответното учение се предава
по обичайния начин. Гуру Ринпоче е предсказал сто и осем основни
откривателя на съкровища. Техните открити учения са помогнали за
подсилването на дхарма в Тибет, особено за традицията Нйингма. Въпреки
че самите учения не се различават много от ученията на една ненарушена
устна приемственост, те притежават един вид свежест и са подходящи за
времето, в което се появяват. Едно от най-известните открити съкровища
е т.нар. “Тибетска Книга на Мъртвите.5
Например, през 16 век се появява великият откривател на
съкровища, Джатсон Нйингпо. Обикновено другите тертони имали
партньорки, които са им оказвали голяма помощ, но Джатсон Нйингпо бил
монах. Той открива учението Кьончог Чинду, “Съюзът на Всички
Скъпоценности” - цикъл, достатъчен да доведе практикуващия го до пълно
просветление. Друг пример за много важен тертон е Чьоджур Лингпа
(1829-1871), който открил многобройни учения, измежду които учения
върху Ваджракилая, особено подходяща и ефективна практика за това време.
Може би най-великият от всички Нйингма учители бил
Лонгченпа (1308-1363), един от “Тримата Манджушри на Тибет”. През 14
век школата Нйингма започва да се възражда и част от приноса на
Лонгченпа бил в установяване на цялостната структура на Нйингма
ученията, логическото подразделяне на девет колесници6, по-прецизно, но
без да противоречи на тогавашното класифициране в три колесници7. Тази
класификация завършва с трите вътрешни тантри. Лонгченпа доказал, че
маха сандхи или дзок чен е автентично будистко учение, оборвайки
възраженията на онези, които не считали така защото то произлиза от
приемственост, различна от новите тантрични учения8. Така че Лонгченпа
е най-великият систематизатор и защитник на школата Нйингма. Видядхара
Джигме Лингпа (1730-1797), считан за въплъщение на Лонгченпа, продължил
неговата работа и разпространил ученията му.
До 16-17 век нйингмапите нямали основани големи
манастири9, така че практикуващите били предимно йогини, разчитащи на
отшелничество и ритрийт центрове. За разлика от останалите школи при
Нйингма няма някаква установена йерархия. Така че тя е по-близко от
другите школи до обикновените хора, но понякога това предизвиквало
обвинения, че е твърде повлияна от не-будистката култура, въпреки че
няма истинско доказателство за това. Днес в школата Нйингма има както
миряни, така и монаси учители. Също така може да се каже, че великите
учители от другите школи приемат и практикуват Нйингма ученията,
особено терма съкровищата, тъй като те имат много голяма сила и
актуалност за времето, в което са открити.
Можем да направим разграничение между подхода на дзок
чен и обикновените колесници. В обикновените колесници човек напредва
по пътя чрез изоставяне на отрицателните действия и мисли и развиване
на положителни форми на възприятие и поведение. Тоест в този случай
състоянието на Буда се разглежда като нещо външно. Някои колесници го
разглеждат като потенциал, но потенциал, който е по-нисш или се
различава от целта, така както семенцето се различава от плода. Това е
подхода, който откриваме в ученията за буда природата в обикновената
махаяна или в някои от по-нисшите тантри. В дзок чен се твърди, че в
крайна сметка няма действителна разлика между будите и чувстващите
същества. Това е възгледът на дзок чен, “възгледът за изначалната
чистота” или кадак. Фундаменталната същност на съзнанието е напълно
чиста, тя се разглежда като дхармакая, крайния аспект на буда или “тяло
на истината”. В чувстващите същества дхармакая в момента е покрита от
временни замъглявания, под които се намира не само семето, а цялостното
присъствие на буда. Така че това не е точно път, а осъзнаване на
нереалността на замъгляванията.
Методът чрез които се постига това е като бъдем
въведени от учителя в истинската същност на ума или ригпа. Това може да
се направи по три начина – чрез инструкции с думи, чрез символи или
чрез предаване ум в ум. След като това се случи трябва да останем в
това състояние или да го подновяваме непрекъснато докато не се изчистят
заблудите и нашият буда ум бъде разкрит.
Късното разпространение
По-рано
видяхме как убийството на Крал Лангдарма довело до период на хаос в
Тибет. Всъщност, 400 години след това, там е нямало централизирана
монархия. В началото на 11 век е започнала втората вълна на предаването
на Дхарма от Индия. Важна част от новото разпространение са били
преводите на тантрични учения от тибетски учени, като например тези на
Ринчен Зангпо. Така че тантри като Хеваджра, Калачакра и Чакрасамвара,
които не били пренесени в Тибет при ранното разпространение, сега
станали популярни сред много практикуващи.
Може би най-великата личност, дошла от Индия по това
време, бил Атиша. Когато той, на шестдесет годишна възраст, пристигнал
в Нгари, Тибет, в кралската фамилия в тази област се считало, че в
много отношения Будизмът е започнал да се изопачава. Царял голям
безпорядък – разцепление между тантрики и монаси. Имало хора, които
прикривали отрицателното си поведение, маскирайки го като тантрична
практика10. Поканвайки авторитетен индийски учител, кралското семейство
възнамерявало да пречисти Будизма от тези негативи. Не било невъзможно
да бъде намерен по-осъществен учител от Атиша. Той бил пазител на виная
и експерт в четирите будистки философски школи – вайбашика,
саутрантика, читтаматра и мадхямака, а освен това бил напълно
осъществен в тантрите. Всъщност той бил посъветван от богинята Тара да
отиде и разпространи ученията в Тибет и по-специално онези, свързани с
нея. Неговият основен литературен принос в Тибет е известната му творба
Лампа по Пътя на Просветлението.
Бидейки едновременно тантрика и монах, философ и
практикуващ, Атиша бил способен да поправи пораженията, нанесени на
Будизма в Тибет, най-вече показвайки, че всички различни учения
представят един и същи път към просветлението.
Кадам
Атиша починал през 1054 и неговият ученик Дромтон
основал нова школа. За разлика от нйингмапите, основавайки манастир в
Раденг, Дромтон съзнателно създал школа, а не просто традиция от
практики, която по-късно да започне да бъде разглеждана като школа.
Това е школата Кадам, “онези, обвързани от думите” (т.е. думите на
Буда). Може да се каже, че тя има три основни линии на приемственост
или потока:
- Текстова приемственост. Атиша бил велик учен
(пандита). Той предавал голямо значение на работите на Шантидева (като
„Навлизане в Поведението на Бодхисаттва”11) и Нагарджуна за разбиране
на философията на дхарма.
- Приемственост на устните инструкции. Това са
инструкции за практическа реализация на медитацията, като лоджонг -
учения за “трениране на ума” с цел постигане на алтруистичен ум.
- Приемственост на същностните инструкции. Тантрите
били преподавани на най-напредналите ученици. Приемствеността включва
тантрични инструкции върху йидами като четирите тантрични божества -
Шакямуни, Зелена Тара, Ченрезик и Ачала, както и цикъла на
“Шестнайсетте Капки”.
Основните ученици на Дромтон били “тримата братя” или
“братовчеди” Потоуа, Пучунгуа и Ченгауа. Школата Кадам се
разпространила като горски пожар почти изцяло като монашеска традиция.
Тя придобила много голям авторитет в централен Тибет през 12 и 13 век,
но към средата на 14 век започнала да запада. По-късно изчезнала като
независима школа.
Най-характерното учение на школата Кадам е ламрим или
“постепенният път”, извлечено от Лампа на Пътя на
Просветлението на Атиша. Това е бил отговорът му на задачата
да покаже единството между разнообразните учения. То очертава три типа
практикуващи.
- Нисши, загрижени за собственото си щастие в този и
бъдещи животи. За тях дхарма преподава натрупването на заслуга.
- Средни, които не виждат свобода от страданието докато
са в самсара. Тук се преподават хинаяна и “четирите мисли”, първите
учения от същинския постепенен път.
- Висши, които виждат, че не могат да освободят себе си
от самсара и да изоставят другите в страдание.
Ако човек притежава последна и най-висша мотивация, той
е навлязъл в махаяна, голямата колесница.
Кагю
Родоначалник на традицията Кагю е Марпа Лоцава
(преводачът Марпа, 1012-1097). Той обединява в себе си два основни
тантра потока в една приемственост, “близката” и “далечната”
приемственост.
Ученията на “близката” приемственост идват от сбирките
тантри, получени от индийския учител на Марпа, Наропа, ученик на
Тилопа. Тилопа е живял във втората половина на 10 век в източна Индия.
Той преминал монашеско обучение, но впоследствие станал скитащ йогин.
От учителите си той получил тантрични учения от четири линии на
предаване, познати като четирите приемствености на наставления. Той ги
предал на Наропа, който ги систематизирал в шестте йоги или доктрини,
аспекти на практиките от етапа на завършване, свързани с използването
на ветровете, каналите и капките на финото тяло, за да се пречисти ума.
Това са йогите на вътрешната топлина (тиб. Туммо), ясната светлина,
илюзорното тяло, съня, бардо и пренасянето на съзнание.
Марпа осъществил три пътувания до Индия и се срещнал с
не малко учители, основните от които са Наропа и Майтрипа. От Майтрипа
той получил „далечната приемственост” – ученията на махамудра или
„великият печат”. Подобни в същността си на дзок чен те даже
превъзхождат йогите на финото тяло, позволявайки на практикуващия да
почива в естественото състояние на ума, от което възниква истинското
осъзнаване.
Веднъж сдобил се напълно с “близката” приемственост от
Наропа и “далечната” приемственост от Майтрипа, около Марпа в южен
Тибет започнали да се събират ученици. Марпа се оженил за лейди Дагмема
и си взел осем наложници, които заедно въплъщавали партньорката и
осемте богини в мандалата на Хеваджра. Неговите четирима основни
ученици, “четирите колони” били Нгок Чьоку Дордже, Метон Тшонпо, Тшутон
Уангдор и Мила Жепа Дордже или Миларепа. Всъщност Марпа искал да
предаде приемствеността в нейната цялост чрез сина си Дарма Доде в
съответствие с обичая за предаване в семейството, но в крайна сметка тя
продължила чрез Миларепа.
Славата на Миларепа се разпространила надалече.
Основните му ученици били Речунгпа (описван като “подобен на луната”) и
Гампопа (“подобен на слънцето”). Предаването в школата Кагю става
основно чрез Гампопа.
Гампопа бил монах и имал обширно обучение в традицията
Кадампа. Той бил на тридесет години когато срещнал Мила и вече бил
получил пълно медицинско и монашеско обучение. От учителите си от
школата Кадам бил получил постепенния път и ръкополагане в монах.
Когато започнал да преподава след смъртта на Мила, той въвел две нива в
структурата на учението си.
- Кадам учения върху етапите на пътя към
просветлението, като неговия Скъпоценен Орнамент на Освобождението.
- Тантрични учения, наследени от Миларепа.
Повечето от учениците на Гампопа изучавали неговите
Кадам учения и този метод, независимо от това, че не е бил тантричен,
бил достатъчен, за да се осъзнае махамудра, тъй като Гампопа преподавал
два типа махамудра – сутра махамудра и тантрична махамудра. Поради това
Гампопа е известен като човека, обединил двата потока на Кадам и
махамудра ученията. Въвеждайки монешеството той променил Кагю и тя
станала монашеска традиция.
След като Гампопа починал, приемствеността преминала в
четиримата му основни ученика, които основали четирите велики Кагю
школи:
- Пхакмо Дру Кагю, основана от Пхакмо Дру Дордже Гялцен
(1110-1170), от която произлезли осем по-малки школи.13
- Барам Кагю, основана от Барампа Дхарма Уонгчуг (около
1100).
- Цалпа Кагю, основана от Лама Жанг (1123-1194),
ученик на племенника на Гампопа, Дакпо Гомцул.
- Карма Кагю или Карма Камтшанг, основана от Кармапа
Дусум Кхйенпа (1110-1193).
Всички те споделят синтеза между монашество и практика и
между постепенния път и махамудра14, въведен от Гампопа.
Въпреки че Друкпа Кагю станала официална религия в
Бутан, Карма Кагю се разпространила в най-голяма степен. Кармапа станал
първият разпознат въплътен лама в Тибет, прероден като Карма Пакши
(лит. “Кармапа учител”) дванадесет години след смъртта на Дусум
Кхйенпа. До този момент има ненарушена линия от шестнадесет прераждания
на Кармапа.
Дракпа Сенге, ученик на третия Кармапа Рангджунг Дордже
бил толкова напреднал, че Кармапа му казал, че с него са равни. Като
символ на това той дарил на Дракпа червена шапка, подобна на
собствената му отличителна черна шапка15. Оттогава този ученик станал
Шамар Кармапа, Кармапата с червената шапка ( за разлика от Шанаг
Кармапа, “Кармапата с черната шапка”). Има и много други велики Кагю
лами, като Ситу Ринпоче и Джамгон Конгтрул.
Друкпа Кагю е била много разпространена по време когато
и Карма Кагю също се е радвала на голям успех, имайки много поддръжници
миряни, управляващи по-голямата част от Тибет. Въпреки че след 17 век
политическата й сила отслабнала, Карма Кагю продължила да доминира в
Ладак, Непал, Сиким и други райони.
В характерните за Кагю учения се поставя силно ударение
върху предаността към ламата, всъщност всички Ваджраяна школи наблягат
на това, тъй като е казано, че без благословиите на гуруто, не може да
възникне осъзнаване на същността на ума. Това е отразено в известното
изказване на Сараха, “В момента, в който благословиите на гуруто
навлязат в ума на човек, това се вижда толкова ясно, колкото дланта на
ръката”. По същия начин, във всички Кагю биографии се вижда, че
благословиите на гуруто са решаващи за постигането на осъзнаване. Така
че Гуру Йога е сърцето на Кагю практиката, в която се призовава гуруто
на човек, за да бъде постигнато обединяване на умовете на ученика и
гуруто.
Казано е, че кагюпите не се обучават чрез дебат, а чрез
преданост. След като веднъж възникне тя, благословиите могат да узреят
и човек може да навлезе в махамудра. Тогава той се отпуска в присъщата
простота на ума, отвъд приемане или отхвърляне, отвъд разсейване или
вкопчване. В това състояние осъзнаването възниква естествено.
Замъгляванията не забулват вече ума и може да се види неговата природа
на ясна светлина, точно както може да се види слънцето, когато се
разсеят облаците, които го закриват. В дзок чен първо е въвеждането от
гуруто на ученика в истинската същност на ума, след което ученика се
отпуска в това състояние. В махамудра човек остава в това състояние и
след това е въвеждането. Но и при двете осъзнаването е едно и също.
От третия Кармапа Рангджунг Дордже насам дзок чен и
махамудра са обединени. Твърди се, че ако човек осъзнае дзок чен, той
осъзнава и махамудра. И по същия начин, ако осъзнае махамудра, осъзнава
и дзок чен.
Сакя
Школата
Сакя е с много богата история, имаща и индийски, и тибетски корени.
Действителното и основаване датира от създаването на дхарма център през
1074 г. в Сакя, югозападен Тибет, от Кьончок Гялпо от рода Кхьон.
Членовете на тази династия, която и до днес остава в центъра на
школата, са били Нйингма практикуващи привлечени от новите тантрични
учения на Дрокми Лоцава и Гаядхара. По-специално, те се съсредоточили
върху Хеваджра тантра. Впоследствие сина на Кьончок Гялпо, Кунга
Нйингпо, станал първият от петимата Велики Учители. Известен като
“Великия Сакяпа” той получава всяко сутра и тантра учение, предавано в
Тибет по онова време и в същото време запазва такива Нйингма учения,
като Ваджракилая. От него идват пет основни предавания – Ваджракилая,
Хеваджра, Гухясамаджа, Ваджрайогини и Махакала, както и изключително
богатство от други учения. Те са предадени на двама от синовете му,
Сьонам Цемо и Драгпа Гялцен, а след това на Сакя Пандита, който е бил
дори по-изучен от предшествениците си, овладявайки и философски учения
като индийска логика и светски науки като поезия и изкуства.
Членовете на рода Кхьон не били монаси и ученията били
запазени чрез предаването им в семейството. Сакя Пандита, бидейки
самият той монах, въвежда монашеската традиция в Сакя, така след него
повечето от Сакя практикуващите станали монаси или монахини. В
династията Кхьон продължили да се сключват бракове и така традицията,
глава на Сакя да е семеен член на фамилията, била запазена. Извън рода
Кхьон обаче има малко учители миряни.
Петият от великите Сакяпи бил Чоджял Пхагпа, племенник
на Сакя Пандита. Той пренесъл будизма в Монголия, обръщайки към дхарма
Кубилай Хан, който бил превъзходен водач и ученик. Приношението, което
Кубилай Хан направил в замяна на посвещението в Хеваджра, било Тибет.
Така властта над Тибет била възвърната и в следващите 75 години се
намирала в ръцете на школата Сакя.
Школата Сакя е известна както с велики си тантрични
майстори и учени така и с голяма начетеност на сакяпите във всички
области. За разлика от Кагю, Сакя не се разделя на много подсекти.
Двете и подсекти са Норпа, създадена към края на 14 век от Норчен Кунга
Зангпо, ламдре учител, основал манастира Нор и Царпа създадена през 16
век от Царчен Лоцал Джямсо.
Основното учение в
Сакя е Ламдре (“Пътя и Плода”), извлечено от Хеваджра тантра, и е
формулирано през 9 век в Индия от тантричния йогин Бируапа. След като
получил прозрение в Хеваджра, той изложил етапите по пътя към
състоянието на Буда в Тройната Визия и Тройната Тантра.
Тройната Визия е:
-Възгледът за Нечистотата – развиващ чувство на отричане, което се
постига чрез размишление върху “четирите мисли”.
-Възгледът
на Преживяването – постига се развивайки конвенционална и крайна
бодхичитта чрез практиката на шамата и випашана17.
-Възглед за Чистотата –
постига се, когато чуем за качествата на просветлението и в нас
възникне стремеж да го постигнем чрез по-нататъшна практика.
След това, ако всички
условия са подходящи, ние навлизане във Ваджраяна чрез посвещение в
Хеваджра, което кара скандхите да узреят. Това е основата на Тройната
Тантра:
-Тантра
на Основата – развиване на разбиране за неделимостта на самсара и
нирвана, виждайки ги и двете като проекции на ума. След като веднъж у
човек се появи увереност в този възглед, той продължава към следващия
етап.
-Тантра
на Пътя – състои се от етапите на развитие и завършване и произлиза от
четирите нива на посвещение.
-Тантра
на Плода – обяснява постигането на петте тела на състоянието на
Буда.
Така,
чрез практиката на Ламдре, се постига състоянието на Буда. Традицията
Сакя е най-богатата по отношение на броя учения, които притежава, както
показва често използваният за сакяпите израз “притежатели на всички
Дхарми”.
Така през 11 век, трите
основни школи, възникнали в Тибет, са Кадам, Кагю и Сакя.
Гелуг
Тази велика тибетска
будистка школа е създадена около 14 -15 век от Цонгкапа Лосанг Драгпа
от Амдо, североизточен Тибет, познат още като Дже Ринпоче
(“Скъпоценният Господар”). Цонгкапа се различава от другите основатели
на школи по това, че по негово време пряката връзка на Индия и Тибет в
известен смисъл е приключила. Всички учения Цонгкхапа получил от
Тибетски учители като Сакя философа Джетсун Рендауа. Той станал монах и
спазвал безупречно правилата на виная. Развил собствена интерпретация
на прасангика мадхямака19. Също така изучил много тантри, особено
Гухясамаджа и бил известен с огромната си начетеност.
Първоначално последователите на Цонгкхапа били познати като “Новите
Кадампа”, самият той бил силно привлечен от ламрим ученията на тази
традиция. Впоследствие Новите Кадампи станали Гелугпи – “Последователи
на Добродетелния Път”. Основните ученици на Цонгкхапа били Кхедрупдже и
Гялцаб Дарма Ринчен.
Гелугпите
придобили голямо влияние из цял Тибет, изграждайки много манастири.
Тази школа била основно монешеска и много хора били привлечени от
високата степен на дисциплина в нея.
След Цонгкапа за Гелуг е
характерна твърда философска позиция, докато другите школи
били по-гъвкави. Например, въпреки че кагюпите предпочитали жентонг
мадхямака, в Кагю имало и прочути рангтонгпи. В Гелуг школите
интерпретацията на прасангика мадхямака на Цонгкхапа била възприета от
всички. Той самият бил много отворен към другите традиции, но
стриктността на гелугпите по отношение на философския възглед, може би
е допринесла за тяхната изолираност
Римé
И накрая, през 19 век се появява едно забележително
движение, познато като Римé. Това е т.нар. “безгранично” или
“вселенско” движение. Това всъщност не е нова школа. Някои учители
усетили нуждата да излязат от тесногръдието на сектантската
конкуренция. Така през 19 век различни лами, почти всички от източен
Тибет, се опитали придадат на дхарма много по-всеобхватен дух, което
намерило израз в тяхната дейност и преподаване. Трите основни личности,
които направили толкова много за движението Римé били Джамянг Кхйенце
Уангпо от Сакя, Джамгон Конгтрул Лодро Тхайе от Кагю и тертонът Чьоджюр
Дечен Лингпа от Нйингма. Осъзнавайки, че всичките учения на Буда са лек
срещу страданието, те решили да ги получат всичките и след това ги
предали един на друг и на учениците си. Джамянг Кхйенце и неговият
основен ученик21 събрали всички садхани на посвещения и медитационна
практика. Джамгон Конгтрул съставил “петте съкровища”.
Движението Римé не било опит да се слеят всички школи в една
супершкола, а да се премахнат границите между тях. Това заздравява
дхарма. Духът на Римé не се изразява в това да “пазаруваме” учения, а
да изберем конкретно учение, разбирайки, че те всичките са еднакво
силни. Така че, в съответствие с желанието на Карма Тинлей Ринпоче ние
принадлежим основно към една традиция, но в духа на Римé. Това е
бъдещето на дхарма.
Бележки
1. The Words of My Perfect Teacher, p. 137, trans.
Padmakara Translation Group, Delhi 1994.
2. Читтаматра или йогачаря.
3. Öddiyana; Padmasambhava’s birthplace northwest of India, probably
now in Pakistan, where he appeared in the form of an eight year old boy
in the heart of a lotus. Said to be a land of many dakinis and very
strong vajrayana practice.
4. Sometimes Bairotsana is spelt Vairochana, the same name as one of
the heads of the five buddha families.
5. The actual title of this text is Bardo Thodröl, translated by
Fremantle / Trungpa as “The Great Liberation by Hearing in the Bardo”.
“Tibetan Book of the Dead” is the name invented by W.Y. Evans-Wentz who
first co-translated it into English in the 1920’s.
6. The nine vehicles are:
1. Shravakayana
2. Pratyekabuddhayana
3. Bodhisattvayana
4. Kriyayana
5. Upayana or caryayana
6. Yogayana
7. Mahayogayana
8. Anuyogayana
9. Atiyogayana
1 & 2 comprise the Hinayana, 3 comprises the
ordinary Mahayana and 4 - 9 comprise the extraordinary Mahayana, or
Vajrayana.
7. i.e. Hinayana, mahayana and vajrayana, although sometimes “the three
vehicles” refers to shravakayana, pratyekabuddhayana and mahayana.
8. The dzok chen lineage begins with the primordial dharmakaya buddha
Samantabhadra ( Tib. Kun-tu-bzang-po ), from whom the sambhogakaya
buddha Vajrasattva ( Tib. rDo-rje-sems-dpa’ ) received it and passed it
onto the human master Garab Dorje, who lived around 500 years after
Shakyamuni. It came to Padmasambhava through Manjushrimitra, Sri Simha,
and Jnanasutra.
9. The six great Nyingma monasteries, Mindrol Ling being the primary
one.
10. This may have been Hindus performing practices associated with
Shiva.
11. The Bodhisattvacharyavatara ( Tib. Byang-chub sems-dpa’ spyod-pa-la
jug-pa ). Shantideva was an 8th century Indian master: immaculately
disciplined monk and ( secretly ) realized tantric yogin.
12. Milarepa’s remarkable life story can be read about in The 100,000
Songs of Milarepa and The Life of Milarepa. See Further Reading above.
13. The “lesser eight”: Drikhung, Talung, Yamzang, Shugseb, Druk, Mar,
Yelpa and Trophu.
14. Brief accounts of these schools are given in Lama Jampa Thaye’s
Garland of Gold, pps. 65 - 73.
15. Which represents the hat woven for Dusum Khyenpa from the hair of
100,000 dakinis.
16. Also known as Virupa.
18. Shamatha is tranquillity meditation and vipasyana is insight
meditation.
19. Other schools were also established in this period. There was the
Shangpa Kagyu of Khyungpo Naljor and the female Chod Yul “Cutting
Through Ego” school of Machig Labdronma. She was the student of the
Indian siddha Dampa Sangye, founder of the Shijay “Pacifying Suffering”
school. The Urgyen Nyendrup school of Urgyenpa Rinchen Pal was absorbed
into the Drukpa and Karma Kagyu schools. Also the Jonang school of
Dolpopa Sherab Gyaltsen, attacked by prasangika madhyamaka (see n.20)
scholars for holding the controversial zhentong philosophy, was partly
absorbed into the Karma Kagyu school, ceasing activity as an
independent school around the time of the fifth Dalai Lama.
19. The chief presentations of madhyamaka are rangtong and zhentong.
The former asserts the essencelessness of all phenomena to be the
highest view whilst the latter, deriving from such teachings as
Maitreya’s Uttaratantrasastra asserts that ultimate reality is not
merely empty but simulateously luminous. Prasangika madhyamaka, along
with svatantrika madhyamaka belong to the rangtong division.
Svatantrika madhyamaka originates with Nagarjuna’s disciple
Bhavavivaka. He criticised the interpretation of madhyamaka made by
another of Nagarjuna’s disciples, Buddhapalita. Subsequently,
Chandrakirti, a disciple of the Buddhapalita, wrote a defence of
Buddhapalita and hence became the originator of prasangika madhyamaka.
20. Chogay Trichen says that Tsongkhapa, Khedrupje and Gyaltsab were
all students of Sakya lamas. See his History of the Sakya, p.26,
Ganesha Press, 1983.
21. Jamgon Loter Wangpo.
22. For a more extensive list of the dates and details of the Kagyu
lineage, see Judith Hanson’s translation of Jamgon Kongtrul’s Torch of
Certainty, n.7, p.69, Shambhala, 1994. For a more extensive ‘family
tree’ of the major Kagyu gurus from Tilopa to the 16th Karmapa and
their dates, see Douglas & White’s Karmapa, the Black Hat Lama
of Tibet, Luzac & Co, 1976.
23. Lama Jampa Thaye points out that the dates of the lives of both
Tilopa and Naropa, taken from Guenther’s “Life and Teaching of Naropa”,
and the same dates as given in most Buddhist histories, are untenable:
“As evidence regarding Naropa’s dates, one may note that not only was
he the teacher of and thus senior to Marpa (1012-1097), he was also the
older contemporary of Atisha (979-1053). It is probable therefore that
Naropa was born sometime in the second half of the tenth century,”
Garland of Gold, n.9, p.98.
©
Ganesha Press 1999. All rights reserved.
No
reproduction without permission.
