Дхарма учения се дават, за да можем да напредваме по пътя, водещ към състоянието на Буда. Ето защо е много важно ясно да разбираме значението и контекста на различните начини, по които биват представяни ученията. Тези бележки са написани, за да отговорят на различни въпроси, често задавани от онези, който започват да практикуват дхарма.
Учителят
В Будизма учител (гуру, лама) е този, който ни дарява скъпоценните средства за постигане на просветление. Тези средства, които съставят пълния обхват от ученията на Буда се състоят от обети, посвещения, устно предаване на текстове и инструкции. За да може да предава на ученици, което и да е от гореспоменатите, учителят трябва да е получил разрешение за това от собствения си учител. За повече подробности относно квалификациите, които един учител трябва да притежава, човек трябва да помоли да му бъдат предадени и обяснени текстове разясняващи този въпрос, като коментара върху Петдесетте Стиха за Ламата от Царчен Лосал Гямцо, например.
Приемане на Убежище
Ние ставаме будисти след като се присъединим и участваме в церемонията за приемане на убежище. Преди да помолим някой учител да ни даде убежище, ние трябва да сме решили, че Трите Скъпоценности, състоящи се от Буда, дхарма (ученията) и сангха (общността), осигуряват най-добрите средства за закрила, защото ученията на Буда превъзхождат тези на всеки друг религиозен учител. По тази причина, след като вече веднъж сме приели убежище в Трите Скъпоценности, ние не трябва да приемаме убежище в никоя друга религия, нито да смесваме Будизма с други религии.
Церемонията на убежището започва, след влезем в олтарната зала, правейки три прострации към ламата и Трите Скъпоценности. Учителят тогава може да рецитира различни молитви, докато ние седим пред него и може да даде кратко обяснение на някои от аспектите, засягащи убежището. Ние рецитираме след него три пъти стиховете за приемане на убежище в Трите Скъпоценности и молим от този ден нататък да бъдем приети като последователи миряни. След това ламата ще попита три пъти, “Разбрал ли си метода?”, на което всеки път отговаряме с “Да”. После ламата ще отреже малък кичур коса от главата ни, което символизира навлизането ни в дхарма и ще ни даде име. Церемонията завършва с молитвите за посвещаване на заслугата и за увеличаване на благоприятните условия. Тези молитви за посвещаване изразяват желанието всички ползи, които произтичат от приемането на убежище, да се разпрострат навън, към онези около нас и в крайна сметка към всички чувстващи същества. Накрая, преди да напуснем олтарната зала, правим приношение на ламата.
От момента, в който приемем убежище, ние повтаряме стиховете за приемане на убежище в ламата и Трите Скъпоценности в началото на всяка медитационна сесия и рецитираме молитви за посвещаване на заслугата при приключването и.
Обет на Бодхисаттва
Чрез приемането на убежище ние ставаме будисти. Чрез даването на обета на бодхисаттва, който олицетворява нашето обвързване да станем Буда в името на това да постигнем благото на всички същества, ние ставаме последователи на махаяна. Често, преди да дадем този обет ние сме се срещали с учения за бодхичита - мисълта на просветлението и по този начин ще сме развили увереност, че махаяна ученията осигуряват средства самите ние да развием бодхичита, както са сторили това неизброимо много мъже и жени преди нас. Ние даваме този обет пред нашия учител, рецитирайки стиховете съставени от Шантидева:
Точно както предишните Буди са породили бодхичита и точно както последователно са следвали практиките на бодхисаттва, по същия начин, за благото на всички същества, аз пораждам бодхичита и по същия начин последователно ще следвам практиките.
Посвещения
Сред обширните и многобройни махаяна учения, които Буда е дал на своите ученици, можем да разграничим две категории, които технически са известни като пътят на съвършенствата и пътят на мантрите, често наричан ваджраяна. Това са два пътя за пътуване в една и съща посока, към състоянието на Буда, със същата алтруистична мотивация на бодхичита. Ето защо, в началото на всяко ваджраяна посвещение, ние даваме обета на бодхисаттва в съкратена форма.
Посвещението е вратата към ваджраяна практиката. То дава на човек нужната сила да постигне състоянието на Буда чрез медитация върху определено буда-божество. Необходимо е Ламата, който ни дарява дадено посвещението, да го е получил самия той преди това от непрекъсната приемственост и да е изпълнил или основен ритрийт върху божеството на посвещението или основната практика върху божество от същия клас тантри, към които принадлежи посвещението. Основен ритрийт е такъв, в който е завършен пълния брой мантра рецитации, които изисква практиката върху определено божество.
Въпреки че като цяло хората използват термина “посвещение” или “упълномощаване” доста свободно в днешни дни, всъщност има различни видове посвещения, давани във ваджраяна. Човек трябва да прави разграничение между разрешания (rjes-snang) и упълномощавания (dbang-skur) като двете присъстват и в четири класа тантри: крия, чаря, йога и ануттара йога.
При разрешението, ламата благославя нашите тяло, реч и ум, така че да можем да развием идетификация с тези три аспекта на буда-божеството на посвещението. Примери за това са посвещенията в Манджушри и Ченрезик-махамудра. При упълномощаването, истинската сила или енергия на божеството ни се дарява чрез ритуалните обекти на посвещението. В ануттара тантра упълномощаване, човек бива въведен в мандала, дворецът на буда-божеството, след което ни се даряват четирите ануттара упълномощавания – наречени “ваза”, “тайна”, “мъдрост” и “четвърто”. Примери за това са посвещенията в Хеваджра и Чакрасамвара. В традицията Сакя, посвещението-благословия (byin-rlabs), даващо ни право да медитираме върху буда-богинята Ваджрайогини, може да бъде дадено след такива големи посвещения.
Въпреки че има такава разлика между различните видове посвещения, все пак е възможно да се очертаят поне общите точки на едно посвещение. Най-напред ламата трябва да направи своите приготовления. После, след като сме се пречистили, изплаквайки устата си, ние влизаме в олтарната зала и правим три прострации към него. Тогава ни се дава ориз, който използваме по-късно при правенето на символични приношения. След като седнем, ламата ще ни инструктира да породим в себе си намерението да получим посвещението в името на благото на всички същества и после ще продължи с разказването на историята на приемствеността на предаване на посвещението и ползите от самото посвещение. След това човек дава като приношение цялата вселена, символизирана от ориза, за да получи посвещението. Тогава повтаряме молитвата, с която молим да ни бъде дарено посвещението, както и седемделната молитва, която включва приемането на убежище и Обета на бодхисаттва.
Основната част на посвещението е структурирана различно в зависимост от това дали е посвещение “разрешение” или посвещение “упълномощаване”, както и според нивото тантра, към която принадлежи. През цялата тази фаза трябва да поддържаме в себе си убедеността, че учителят е идентичен с божеството на посвещението.
В заключителната част на посвещението, ние заявяваме нашия ангажимент да завършим практиката върху божеството и обещаваме да следваме инструкциите на ламата, рецитирайки следните стихове:
Както нареди учителя, така ще направя.
От този момент нататък, аз ти се предлагам като твой ученик.
Моля те, приеми ме като свой ученик и ме използвай във всеки аспект от свещената ти работа.
След това, за да изразим своята благодарност, още веднъж правим приношение на символична мандала на вселената. Накрая посвещението завършва като всички рецитират молитвите за посвещаване на заслугата.
Като напускаме олтарната зала, правим приношение на нашия лама, с което показваме колко ценим доброта му, както и желанието ни да го подкрепяме. Това приношение е пряко отражение на това доколко ценно за нас е самото посвещението. Необходимо е да правим най-големите приношения, които можем да си позволим.
Предавания чрез четене
За да можем да изпълняваме самата медитационна практика върху божеството на посвещението, трябва да получим от нашия учител предаването чрез четене (lung) на същинската практика. Това става като учителят рецитира думите на текста, предавайки ни по този начин благословиите на приемствеността, през която е било предадено учението. Въпреки че във ваджраяна човек трябва да получи предаване чрез четене за всеки текст, който желае да изучава или практикува, в сутра ученията това не се счита за толкова необходимо. Въпреки това, предаването чрез четене за много сутра текстове все още съществува и определено е от полза да се получи такова предаване, тъй като то подхранва нашето осъзнаване.
Инструкции
Третата категория ваджраяна учения след посвещението и предаването чрез четене, са инструкциите (khrid) за самите техники, съдържащи се в медитационната практика. В момента, в много от случаите такива инструкции съществуват във формата на коментари, базирани на обясненията от големи лами от приемствеността.
Написано от мирянина Джампа Тхайе на 10-я Ден, свещен за Гуру Падмасамбхава, от първия месец на годината Вода Маймуна (14-ти март, 1992 г.), за да осигури някои напътствия за онези, които сега навлизат в Дхарма.
