Неразрушимо наследство: Животът на Бари Лоцава

Един от най-великите и влиятелни учители в историята на будизма в Тибет е Бари Лоцава (1040 – 1111), вторият пазител на трона (Сакя Тризин) в традицията Сакя. Приносът му като преводач (Лоцава) и тантричен учител е спомогнал за осигуряване на непрекъснатостта на скъпоценните ваджраяна учения в Тибет. Изключително наследство от него е прочутата сбирка от медитации върху божества, позната като “Стоте Садани на Бари” (Бари Гятса), която е запазена и до днес и все още представлява съществена част от съвременната ваджраяна практика.
Бари Лоцава (“преводачът Бари”) е роден в Кхам през 1040 год. Името му е Ринчен Дракпа. След като е изучавал дарма в детството си, на петнадесет годишна възраст Бари решава да отиде в Индия. Стремежът му е бил да се изучи за преводач по примера на такива светила от “ерата на новите преводи” като Ринчен Зангпо и Дрокми Лоцава.
По пътя, в Нйетанг, Бари срещнал Атиша. Това било малко преди смъртта на Атиша. По време на тази среща Бари бил посъветван да учи в Индия с Дордже Денпа, ученик на такива сиддхи като Джетари и велик ваджраяна учител.
Бари Лоцава направил две продължителни посещения в Индия, където получил многобройни посвещения и учения от Дордже Денпа и други учители. Той имал много видения на идамите си Ченрези и Тара и подтикнат от тях извършил действия на голяма доброта, като откупването на несправедливо затворени хора. След това, в Нгари, западен Тибет от учения Парахита той получил учения върху петте основни произведения на Нагарджуна.
След като постигнал осъществяване чрез интензивно изучаване и практика, около Бари Лоцава се събрали много ученици от цял Тибет. През 1103 год., след смъртта на Кхьон Кьончок Гялпо, основателят на Сакя, някои от учениците му поканили Бари Лоцава в Сакя. Желанието им било той да стане наставник на 11 годишния син на Кьончок Гялпо, Кунга Нйингпо. Казва се, че Бари Лоцава отстъпил пред тази молба едва след като му била направена магия. Той поел отговорността за обучението на Сачен Кунга Нйингпо и изпълнявал длъжността на “пазител на трона” или глава на Сакя до смъртта си през 1111 год., когато бил заместен от самия Сачен.
През тези години Бари Лоцава дал разнообразни махаяна учения на младия си ученик, но най-важно, предал му множество тантрични учения. Те включвали Стоте Садани, сбирка учения, които получил в Индия от Дордже Денпа и други пандити, Гухясамаджа тантра, Яамантака тантра и трите тантри на Хеваджра. Един от четирите източника на Махакала Гонпо Гур в традицията Сакя идва от посвещение, което Бари Лоцава дал на Сачен Кунга Нйингпо. Нещо повече, четири от прочутите езотерични учения, познати като Тринайсетте Златни Дхарми, а именно Курукула, Камараджа, Симхамукха и Черен Манджушри, са предадени на Сачен от Бари Лоцава.
Специално “Стоте Садани на Бари” се превръщат в един от най-известните цикли от ваджраяна практики в Сакя и привличат много привърженици от други школи. Това е несравнима съкровищница от медитации върху божества, извлечени от четирите класа тантра, наблягайки по-конкретно на Крия и Чаря тантрите и като такава, съдържаща много техники за постигане и на светско, и на трансцендентално осъществяване. В сбирката има много садани на божества, даряващи мъдрост, като Манджушри и Праджняпарамита и многобройни садани на божества, даряващи състрадание, като Ченрезик, божества на дълголетието, като Бяла Тара и Намгялма и божества на богатството, като Дзамбала и Ваcудара. Там са също Гухясамаджа тантра, Ямантака тантра, многобройни садани на магнетизиращи божества, като Курукула и гневни божества, като Ямари и Хаягрива. В Стоте Садани са включени също и божества, даряващи безстрашие, като Маричи и “петте защитни богини”, както и божества, осигуряващи лек за определени препятствия, като Парнашавари и Ачала.
“Стоте Садани на Бари” се предават в непрекъсната приемственост в школата Сакя и до днес. В края на 19 век Джамгон Лотер Уангпо включва сбирката в монументалната си компилация Сбирката от Всички Садани (Друбтап Кунду). Лотер Уангпо предава саданите на Бари и останалите садани от Друбтап Кунду на Дакшул Тинлей Ринчен, тогавашния Сакя Тризин и дядо на Негово Светейшество, днешния Сакя Тризин. След това Тинлей Ринчен (на когото е кръстен центърът в Бристол) ги предава на сестра си, Пема Тинлей Дудул Уангмо, която на свой ред ги предава на Зимок Тулку от манастира Налендра, център на под-школата Царпа в централен Тибет.
След това Зимок Тулку предава Стоте Садани на Н.Пр. Чьодже Тричен, настоящия глава на школата Царпа. Негово Превъзходителство ги дарява, заедно с останалата част от “Колекцията от Садхани” на Лотер Уангпо, на Карма Тинлей Ринпоче в Лумбини. Ринпоче след това предава сбирката на Бари на мен.
© Лама Джампа Тхайе 2003. Всички права запазени. Не може да бъде размножавано без позволение.