24 Въпроса и Отговора
Текстът, който следва е от книгата на Лама Джампа Тхайе “Пътят на Тибетския Будизъм” (Thorsons, 2001).
Един от начините да се отговори на този въпрос е да се разгледа етимологията на тибетската дума ‘Буда’. Когато тибетците са започнали да превеждат от санскрит будистките писания, вместо върху буквалния смисъл на думите, те са се концентрирали върху значението зад терминологията вместо върху буквалното значение на думите. Това включва и думата за самия Буда, името на нашия учител. На санскрит Буда означава ‘Пробуденият’, което означава, че той се е пробудил за истинската същност на реалността. Тибетците са превели ‘буда’ като ‘сан-дже’, дума, образувана чрез свързването на два термина. Първия, ‘сан’, означава ‘да си пречистил или премахнал’. Което показва, че един буда е премахнал или пречистил всичко, което закрива истинската природа на ума на човек, т.е. вековните навици на невежество, желание, омраза и други умствени отрови. Следователно буда е някой, който се е освободил от ограниченията и слепотата на тези състояния на ума. Смисъла на втората част на думата, ‘дже’ е ‘нарастване’. След като човек веднъж е пречистил замъгляванията или воалите, закриващи истинската му природа, естествените качества на мъдрост и състрадание разцъфват и се разгръщат. Следователно просветлението следва да бъде разбрано като притежаващо два аспекта, първият е пречистване от всичко, което е чуждо на нашите фундаментални качества, т.е. на нашата буда природата и в същото време откриване на присъщите ни положителните качества на мъдрост, състрадание и сила, чрез които можем неограничено да работим за всички същества. В такъв случай да станем просветлени означава най-напред да се освободим от препятствията на егоистичния възглед за света и след като сме се освободили, да навлезем в света за благото на всички същества. Към началото 2. Колко време е необходимо за да постигне човек просветление? Няма определено време. Качествата мъдрост и състрадание, които разкриваме по пътя, съществуват точно в този момент в нас. Може дори да се каже, че те са нашата изначална същност. Това, което се опитваме да направим по пътя, е да се освободим от отъждествяването с онова, което е неистинско, като представата, че нашето тяло, или изопачените ни мисли и емоции са нашия „аз”. Колко време ще ни отнеме зависи от това, колко усилия ще вложим в следването на духовния път, но в определен смисъл просветлението е достъпно за нас в този момент. Разбира се, необходимо е човек да намери ефективен метод за премахване на замъгляванията. След като сме открили умели учители, които могат да ни предадат тези методи, ние трябва да бъдем напълно отдадени на това да ги използваме. Казано е че има същества, като например дзок чен учителя Гараб Дордже, които стават просветлени мигновено след като чуят един стих от учението. Но такива същества са редки като звездите посред бял ден. За огромното мнозинство от нас е необходимо следването на един постепенен и систематичен път. Но ако следваме най-мощните учения на Буда - ваджраяна, е възможно да станем просветлени в самия този живот. Дори и ако това не е възможно, чрез искрено навлизане в духовния път в този живот, ние трябва да сме уверени, че в следващите животи ще продължим пътя си към просветлението. Към началото 3. Има ли тибетския Будизъм някаква връзка с Ню Ейдж движението? Виждам, че има много хора, искрено отдадени на това, което се нарича в наши дни “Ню Ейдж” движение. От будистка гледна точка обаче е напълно безполезно да се създава школа или движение, което използва елементи от различни и дори противоречащи си религии или учения, опитвайки се да създаде някакъв тип смесица от тях. Необходимо е да бъдем проницателни в духовните си усилия. Трябва да бъдем с ясен ум и информирани за действителната същност на будистката традиция. Това става само чрез продължително изучаване и размишляване. За повечето хора изучаването започва с четене на въвеждащи книги за Будизъм, които могат да се намерят в книжарниците и библиотеките. Все пак, правейки това ние трябва да сме внимателни, за да се уверим, че тези книги действително са написани от представители на автентична будистка традиция, тъй като никой друг няма квалификацията, а всъщност и способността, да предава ученията на Буда. Когато преминем този начален период на четене и размишление, ние можем да станем ученици на истински учител от тези традиции. По този начин е сигурно, че ще получаваме само ученията, идващи от чисти източници. Един съвсем лесен начин да разграничим Будизма и “Ню Ейдж” движенията е като изследваме същността на ученията. Ученията на Буда много често са радикални и предизвикващи нашето усещане за его, предразсъдъците ни и дори представите и очакванията ни за това, каква трябва да бъде една духовна традиция. Те са насочени към премахване на всяка егоцентричност. За съжаление, твърде често “Ню Ейдж” духовността е всъщност посветена на точно обратното – засилване на вкопчването в аз-а, което според Буда е корена на всичките ни страдания. Така че тук можем често да видим най-очевидното доказателство за разликата между Будизма и “Ню Ейдж” ученията. Друга разлика с Будизма се вижда в начина, по който много хора, интересуващи се от духовност и така привлечени от “Ню Ейдж” движенията, лекомислено приемат повечето съвременни западни ценности сякаш са в хармония с духовността. Обаче, голяма част от учението на Буда, по-специално учението, отнасящо се до морала, е в пряко противоречие с модерните западни ценности. Предизвикателството, което традиционните учения отправят към модерните представи за моралност относно теми като аборта, би трябвало да ни даде представа за характерните особености на Будизма. Когато едно движение е изцяло в съгласие с модерните либерални представи за хуманност, колкото и да се опитва да мине като споделящо будистки ценности, то по-вероятно е “Ню Ейдж”, отколкото традиционен будизъм. Към началото 4. Как да изберем книга за медитация? Всъщност, в известен смисъл не може да изберете книга за да научите всичко за медитацията, защото в будистката традиция е казано, че за такива неща се нуждаем от ръководството на учители, на онези, които вече са преминали по духовния път. Те са обучени в множество учения и още повече са преживели това, през които ние трябва да преминем по духовния път. По-специално, те ще знаят как да се справят с различните типове медитационни преживявания, които се случват, както и с различните клопки и проблеми, които изникват. Това са неща, които просто не можем да научим от книга. Ако някой търси книга за медитация и не се интересува от Будизъм, то тогава тази или всяка друга книга за Будизъм не е подходяща за него или нея. Будизмът е духовна система, чиято всеобхватна цел е откривайки собствената си истинска природа и пробуждайки качествата на мъдрост и състрадание да облагодетелстваме всички чувстващи същества. За разлика от това, в днешни дни много хора се интересуват от медитация единствено с цел да се освободят от стреса и други съвременни проблеми. В такъв стремеж, разбира се, няма нищо лошо, но той не може да се сравни с далеч по-задълбочените и всеобхватни цели на Будизма. Ако някой търси книга за Будизъм, аз бих го посъветвал да започне с нещо по-лесно, като например основните учения, а именно как можем да открием умели форми на действие, които водят до щастие и отхвърлим неумели, които водят до страдание. Нуждаем се от книги, обясняващи тези неща, така че дори и преди да сме срещнали учител да почувстваме, че можем да променим живота си, следвайки много простичките и полезни съвети на Буда. След като сме прочели за тези учения и сме видели ползата им за постигане на един по-отпуснат и добър подход към хората и нещата в живота ни, ние ще имаме увереност да навлезем по-дълбоко в ученията. Започнете с нещо много просто, взето от коя да е будистка традиция, независимо дали Тхеравада, китайския, японския или тибетския Будизъм, без значение коя точно. Така поне ще знаете, че то не е било смесено с всякакви видове неясни западни теории. Към началото Да, значи, тъй като без значение как ще разделим различните будистки учения, дали според природата им – хинаяна и махаяна или според техния произход – на югоизточна Азия, тибетски, китайски или японски, всички форми на Будизъм започват от общ корен, който е учението, дадено от самия Буда. Независимо какъв тип Будизъм следваме, трите основни принципа, на които вярваме и разчитаме, са Трите Скъпоценности. Както е обяснено по-рано, те са Будата – великият учител, който ни е показал пътя към освобождението, дхарма – ученията дадени от него, обясняващи ни как да следваме пътя към свободата и сангхата – мъжете и жените, които са тръгнали преди нас по духовния път и могат да ни помогнат в практикуването на дхарма. Когато приемете убежище и по този начин официално станете будист, вие не се изолирате в една единствена традиция. Приемането на убежище в Трите Скъпоценности ви прави последователи на самия Буда. Това е наистина важно нещо и трябва да бъде разбрано, за да не изпаднем в тесногръдието на това да мислим, че една конкретна будистка традиция е по-добра от останалите. Всички съществуващи будистки традиции са произлезли от автентичните учения на Буда и всички те са еднакво ценни. И макар че е необходимо да изучаваме и практикуваме основно една традиция, самия факт, че акта на приемане на убежище е общ за всички тях, означава, че човек трябва да се чувства част от по-голямата сангха, сангхата на всички будисти. Това ще даде на практиката ни необходимата широта и отвореност, толкова важни за истинско духовно израстване, в което дайствията ни ще са лишени от пристрастия, тесногръдие и чувство за превъзходство. Към началото 6. В днешно време някои хора смятат себе си за будисти, но в същото време мислят, че е добре да практикуват също Християнство или друга религия. Възможно ли е това? Страхувам се, че когато хората се опитват да правят това, те всъщност пренебрегват основното будистко учение. Съществуват три различни обучения, които трябва да следваме за да поддържаме и засилваме усещането за връзка с Трите Скъпоценности, което сме развили при приемането на убежище. След като сме приели убежище в Будата, ние не трябва да приемаме убежище в други учители или богове. Причината е, че това да приемем убежище в Будата означава да виждаме в него върховния умел учител, този, който ясно разпознава истинската същност на явленията и който е способен да ни изведе от цикъла на страдание. Да разглеждаме Будата по този начин означава да смятаме неговата мъдрост за ненадмината от други религиозни учители и личности. Не можем искрено да казваме, че следваме Буда с неговото специфично обяснение за същността на вселената и едновременно с това да следваме учител, който има, да речем, теистичен поглед върху света, напълно противоположен на нетеистичния възглед на Будата. Ние ще бъдем раздвоени в опита си да следваме две съвършено противоречащи си системи. Разбира се, има много неща, достойни за уважение в не-будистки религиозни системи. Например, в някои от моралните учения и социалните дейности на съвременни религии откриваме истински добродетелно поведение. Трябва да ценим и уважаваме това. Но след като сме взели решение да практикуваме Будизъм, основано на интелигентно разбиране на ученията на Буда, ние не можем да противоречим на основните учения, опитвайки се да се осланяме на други религиозни системи. По този начин ние поддържаме специфичността на Будизма, това, което отначало ни е привлякло към него, но заедно с това показваме доброжелателност и толерантност към последователите на други религиозни традиции. Към началото 7. Ако Дзок чен и Махамудра са най-висшите учения, позволяващи на човек да постигне просветление незабавно, защо е необходимо да практикуваме постепенен път? Въпреки че един начинаещ, когато чуе учения като Дзок чен и Махамудра, може да съзре за момент истинската природа на ума, тъжната истина е, че привично изопаченото възприятие бързо води до повторното появяване на желание, омраза и невежество. Тези навици са толкова силни, че дори да получим моментен проблясък за истинската си същност, те бързо се утвърждават отново и заличават този проблясък. Това означава, че огромното болшинство от нас се нуждае от начин да се пребори с тези навици, които закриват истинската природа на ума. Първоначално можем да се справяме с тях като разчитаме на учения като “Четирите мисли, които обръщат ума към дхарма”, развиване на бодхичита и други методи от хинаяна и махаяна. По-мощен начин да работим с тях обаче са методите на ваджраяна. Самите замъгляващи навици са замръзнала умствена енергия, която ваджраяна медитациите от стадиите на развитие и завършване стопяват и когато енергията бъде освободена по този начин се вижда, че тя не е нищо друго освен самата буда природа. Тук човек може да попита не би ли могъл просто да практикува ваджраяна и да прескочи по-фундаменталните практики, споменати по-горе? За жалост, страхувам се, че за повечето хора е твърде трудно да използват ваджраяна без първо да са преминали през основните учения. Фундаментални учения, като Четирите Мисли, са лесно приложими към нашата настояща положение. Те ни помагат да развием разумен и стабилен подход към духовния път, който ще ни служи добре, когато навлезем в много могъщата ваджраяна. Без тази разумна и стабилна основа е твърде вероятно да бъдем отнесени от по-задълбочените учения. Те са изключително мощни и силата им може да бъда използвана неправилно и всъщност да ни нарани. Затова във всички традиции – Кагю, Сакя, Нйингма и Гелуг, човек започва с Четирите мисли като основа за тантричния път. Към началото 8. Ваджраяна методът включва медитация на човек като буда-божество. Как точно работи тази практика? Изглежда някак неестествено да се правим на нещо друго, като бог с четири ръце например. Разбира се, че е твърде неестествено да се преструваш на нещо, което не си. Всъщност би могло да се каже, че това е основната причина за проблемите ни. От безначалното време ние сме си въобразявали, че сме постоянни и непроменяеми, докато всъщност не сме. Непрекъснато си въобразяваме, че тялото, емоциите или интелекта са нашия „аз” и именно тази заблуда ни е довела до ужасния хаос, в който се намираме. Ако ваджраяна предлага именно това, тогава тя ни най-малко не би могла да бъде лек за проблемите ни. Така че трябва да сме наясно с това. Когато в четирите класа тантра във ваджраяна се говори за божества, върху които медитираме, не става въпрос за външни същества по начина познат ни от теистичните традиции. Нито става въпрос за нова индивидуалност, която можем по някакъв начин да създадем в ума си. В действителност божествата са въплъщения на изначално съществуващи качества, които вече присъстват в съзнанието ни. В същността си съзнанието ни е безгранично, чисто и състрадателно. Самите божества трябва да бъдат разглеждани като проявления на тези присъщи качества. Така че, когато медитиране върху идентичността си с тези божества, ние всъщност се отваряме и идентифицираме с най-дълбоките качества на нашата природа. Към началото 9. В дхарма се казва, че трябва да развиваме любов и състрадание. В такъв случай как може да обясните присъствието на гневни божества и разрушителни ритуали във ваджраяна? Не е ли жестоко да се наранява чувстващо същество? Не можем да си представим, че Буда ще преподаде методи, които биха довели до страдание. Следователно, нека да изясним какво имаме предвид, когато говорим за гневни божества. Както вече казах, божествата, преподадени в четирите класа тантри не са нито външни същества, нито отделни личности. Те са просто въплъщение на нашата изначална, просветлена същност, независимо дали са в мирна или гневна форма. Що се отнася до т.нар. “разрушителни” ритуали, които са свързани или с гневни идами, или с призоваване на “дхарма защитници”, като Махакала и Махакали, тези ритуали са специфичен тип състрадателни средства за облагодетелстване на другите. Въпреки, че през повечето време можем да облагодетелстваме другите и да им помагаме посредством много внимателни методи, факт е, че понякога трябва да бъдем по-твърди. Точно както, за да предпазим децата си от нараняване понякога се намесваме решително, например предупреждавайки ги на висок глас за надвиснала опасност или грабвайки ги и отнасяйки ги далеч от някоя пропаст, по същия начин будите трябва да проявяват гневни форми за да обучават онези същества, които не са способни в конкретна ситуация да откликнат на по-мек подход. Обаче мотивацията при тези гневни ритуали с дхарма защитници, е на огромна любов и състрадание. Към началото 10. Как да изберем идам? В системата на тантрите термина “идам” се отнася главно до божеството, върху което медитираме. Трябва да се подчертае, че не винаги зависи изцяло от нас да си изберем идам. Понякога, особено в ранния етап от дхарма практиката ни, е по-вероятно просто да практикуваме божествата, които нашите учители ни предложат. В повечето случаи те биха препоръчали някое от божествата, считани за най-важни в тяхната традиция. Всяка от четирите традиции съхранява специфични медитационни системи, свързани с конкретни идами, въпреки че съществува и голяма степен на сходство. Например, и в четирите традиции, често начинаещите във ваджраяна практикуват божества като Ченрезик, Тара и Манджушри. Те са лесни за практикуване и качествата, които въплъщават, като състрадание и мъдрост, са много полезни при навлизането ни във ваджраяна. След това, ако преминем напълно през систематичното йогическо обучение на някоя от четирите школи, вероятно ще прекараме поне известно време медитирайки върху божества, на които в конкретната традиция се набляга по-специално, например Ваджра Йогини и Хеваджра в Сакя или Ваджракилая в Нйингма. Избирането на идам обикновено е процес, развиващ се през дълъг период от време. Когато сме медитирали върху достатъчно много различни божества в дхарма практиката си, ние постепенно ще развием връзка с конкретно божество. Това се случва, когато даден идам е свързан с най-дълбоките ни духовни нужди, състоянието, при което сме най-способни са се свържем с крайната реалност. Следователно, човек не бива да се притеснява кой идам да практикува. Следвайте съветите на учителя си и постепенно сходството ви с дадено божество ще се прояви. Това може да се случи след две или три години, а може и след двайсет. Няма фиксирана продължителност от време. Към началото 11. Има ли правило мъжете да практикуват мъжки идами, а жените женски? Няма правило по отношение на това. Много мъже медитират върху женските божества Тара и Ваджрайогини и много жени медитират върху мъжки божества. Например, основния идам на Йеше Цогял, великата йогини, която е била партньорка на Гуру Падмасамбхава, е било мъжкото божество Ваджракилая. Вярно е и това, че някои велики жени йогини са се специализирали в медитация върху женски божества, като Ваджрайогини. В традицията Сакя велики жени йогини често са склонни да се съсредоточават повече върху женското божество Ваджрайогини, отколкото върху мъжкото Хеваджра, но отново има и много изключения от това. Въпреки, че будите могат да се появяват в мъжка или женска форма, всъщност нашата буда природа обхваща и мъжкото, и женското. Същността на просветлението е не-дуалността. Още повече, във всички същества има и мъжки, и женски елементи. Така че, въпреки че един буда се появява във формата на мъж или жена, просветлението се постига единствено чрез съчетаването на тези два аспекта на съществото ни. Към началото 12. Как това просто да седим на нашите медитационни възглавнички без да правим нищо е състрадателно? Как това помага на другите същества? Това не означава, че не правим нищо. Ние се обучаваме в умелите средства, които в крайна сметка ще ни дадат възможност да облагодетелстваме другите. По същия начин човек би могъл да каже, че студентите по медицина, които прекарват седем години в учене преди да започнат да оперират хора, си губят времето. Това, разбира се, не е вярно, тъй като само дългото обучение ще ги снабди с начините да бъдат полезни, вместо да причинят вреда, лекувайки преждевременно хората. Същото е и с обучението в дхарма. Имаме нужда от всекидневна медитация, периоди на интензивно обучение и медитация в ритрийт. Дали това може да се нарече състрадателно, зависи от мотивацията. Както е казал Буда, най-важния фактор, определящ стойността на всяко действие, е мотивацията. Ако, заемайки се с духовно обучение, имаме правилна мотивация, тогава дори мълчаливото седене или навлизането в самотна медитация в ритрийт са действия, които ще имат изключително положителни последствия за другите. Трябва също да добавя, че онези, които са осъществени в медитацията, са способни да облагодетелстват другите дори и когато са в ритрийт. Те могат да го правят чрез молитвите си и чрез насочване на своята доброжелателност към чувстващите същества. Така че не бива да мислим, че отшелниците или великите медитатори са по някакъв начин откъснати от света, докато ние сме напълно интегрирани в него. Техните молитви могат и ни помагат дори и в момента. Към началото 13. Във ваджраяна има много ритуали като прострации, обикаляния и т.н. Не са ли те някак твърде тибетски за нас, западняците? Първото, което трябва да се отбележи тук е, че те всъщност по произход не са тибетски, а индийски. Това е много важно, тъй като през осми век между културата на Индия и Тибет е имало разлика, точно както сега съществува пропаст между Тибет и собствената ни култура. В много отношения Индия е била сложно, разделено на касти общество в Южна Азия, докато Тибет е бил обикновено централно азиатско, земеделско общество от номади. Между тези две общности са съществували вероятно толкова различия, колкото има в момента между коя да е азиатска и модерна западна общност. Същественото тук е, че ученията на Буда преминават отвъд културите. Той е дал всякакви видове духовни методи, включително физически похвати като прострации и обикаляния, като начини да се преборим с различните отрицателни склонности, които закриват истинската ни природа. Прострациите, например, са чудесен лек срещу гордостта. Наистина ли си мислим, че западняците са по-смирени от тибетците или индийците? Силно се съмнявам. Чрез прострациите ние показваме преданост към Трите Скъпоценности по много недвусмислен начин. Ние не просто засвидетелстваме устно почитта си към Трите Скъпоценности, а всъщност развиваме отвореност и смирение чрез самото си тяло. Следователно, това е ефикасен метод за развиване на качествата, към които се стремим. Калу Ринпоче казваше, че не може да види съществена разлика между тибетците и западняците. По неговите думи “Истинската природа на ума, буда природата, е една и съща в Тибет и на запад и по същия начин и на двете места е закрита от едни и същи замъглявания”. В светлината на това човек би могъл да запита каква е истинската разлика? Ние може да имаме малко повече компютри на запад, но иначе не сме толкова различни. Към началото 14. Защо в някои будистки центрове на запад, включително и във вашите, хората рецитират молитвите си на тибетски, а не на английски? Няма строго правило по отношение на това и дори и в нашите центрове всъщност е смесено. Когато са в група, хората обикновено използват тибетски, но понякога, у дома си, те казват молитвите си на английски. Все още, тук на запад, сме в период на превеждане и с цялото ми уважение към онези, които се занимават с това, не мисля, че някой би могъл да твърди, че сме стигнали до окончателни преводи, на който и да било от текстовете, независимо дали става въпрос за големите философски трактати или за основните молитви, които хората използват в ежедневната си практика. Така че, за да не изопачаваме смисъла на тези текстове чрез прибързани, непълни или дори неправилни преводи е по-добре да не изоставяме тибетския, обозначавайки по този начин временния характер на преводите. Това може би звучи сякаш вървим към период, когато всички практики ще се правят на английски и вероятно това ще стане. Няма нищо присъщо свещено в тибетския език. Когато Будизма е дошъл от Индия в Тибет, само мантрите във ваджраяна са запазени на санскрит. Всичко останало е преведено на тибетски и вероятно при превеждането от тибетски на английски ще се случи същото. Към началото 15. С кои лами имаме самая? Както видяхме по-рано, самая е връзката или обвързването, което се създава, когато получим посвещение. Независимо към кое ниво на тантра принадлежи посвещението, то ни въвежда директно в този аспект на нашата буда природа, който въплащава божеството. От този момент нататък съществува връзка между божеството, ламата, който дарява това божество и този, който получава посвещението. Има много аспекти на самая във ваджраяна, но най-важният е връзката с ламата. От момента на получаване на посвещението, ние трябва да се опитваме да разглеждаме него или нея като неделими от божеството. В края на краищата именно степента, до която ламата е идентичен с божеството е това, което му позволява да ни въведе в него при посвещението. Дори ако това е лама, от който сте получили едно единствено посвещение и когото няма да видите повече, вие въпреки това от този момент нататък имате самая с него. Тази самая се изразява в края на всяко посвещение, когато ученикът повтаря думите “Както заповяда учителя, така ще направя”. Всеки, който е получавал ваджраяна посвещение е повтарял тези думи, тъй като всички посвещения завършват така. Всеки, от когото сте получили посвещение е ваш ваджра учител. Това, разбира се означава, че можете през живота си да имате много ваджра учители. Естествено, един или двама от тях ще бъдат от най-голямо значение за вас. Това са тези, от които сте получили основно напътствията, водещи до успех в духовния път. Това не омаловажава факта, че всеки учител, от когото сте получавали посвещения е ваш ваджра учител и имате самая с него. Последствията от нарушаване на самая с лама са жестоки, независимо дали го разглеждате или не като един от основните ви лами. Нарушаването на самая означава човек да обърне гръб на просветлената енергия, която му е била предадена по време на посвещението. Чрез подобно действие човек се отвръща от духовния път. Към началото 16. Трябва ли, ако човек е получил много посвещения, да практикува садханите на всичките? Всъщност, ако човек се опитва да практикува твърде много божества, няма да бъде възможно да осъществи качествата на нито едно от тях. Както казват в Тибет “Ако се опиташ да практикуваш сто божества, няма да постигнеш качествата дори на едно, но ако практикуваш ефективно само едно, ще постигнеш качествата на сто”. Така че, дори да сме получили посвещение, възможно е учителят да ни посъветва да не разчитаме на това божество в момента. Тук човек може да попита защо хората получават много посвещения. Причините са две. Първата е, че е благоприятно да се получават посвещения, защото те подновяват обетите на човек. Ако е имало нарушаване на обети или самая от предишни посвещения, те се пречистват при всяко посвещение, което се получава. Втората причина е, че дори в момента да не е подходящо, може в бъдеще човек да трябва да разчита на конкретното божество. Към началото 17. Ако си получил посвещения и имаш обети към учител, за когото по-късно си разбрал, че не е квалифициран, все още ли са в сила ангажиментите, които си поел? Сакя Пандита казва, че не сме обвързани с обети към такива хора, тъй като те не са способни да ни дадат нищо истинско. Обаче, по отношение на това трябва да се внимава. Ако човек е получил посвещение от напълно квалифициран лама, когото по-късно започне да презира, той ще е извършил първото коренно падение във ваджраяна. Така че, ако е получил посвещение от напълно квалифициран лама, е много важно човек да продължи да го възприема по чист начин. Затова редовната практика на гуру-йога, при която човек визуализира учителя си като буда, е много полезна. Има истории за велики учители, които понякога се държат по начини, напълно противоположни на нормалните очаквания. Например начина, по който учители като Тилопа са се държали с учениците си, за да ги накарат да разпознаят природата на ума си, понякога е включвал действия и инструкции, които може да изглеждат шокиращи. Ако напълно квалифициран учител се държи така с нас, ние трябва да поддържаме чист възглед за него и неговите учения. Към началото 18. Някои хора получават посвещения без всъщност да знаят в какво се въвличат. Прави ли това самаята по-малко сериозна? Страхувам се, че в будизма невежеството не е извинение. В “Четиринадесетте Падения във Ваджраяна” Джетсун Драгпа Гялцен определя невежеството като една от четирите причини за нарушаването на обети. Другите три са липса на уважение, липса на внимателност и това, да си под въздействието на умствените отрови. Тоест, дори причината за нарушаването да е невежество, човек носи отговорността за това. Вероятно човек може да каже, че това е най-малко сериозната причина и следователно, последствията може да са по-малки отколкото при нарушаването поради омраза например. Въпреки това обаче, той ще е нарушил свещените обети. Към началото 19. Когато четем биографиите на индийски и тибетски учители от миналото, те звучат понякога трърде нереалистично. Каква част е истинска и каква част е прибавена, като акт на уважение от учениците им? Всъщност съществуват различни типове биографии в дхарма. Например, в Тибет, повечето биографии и дхарма истории са написани по изключително прецизен начин, съдържащи основно описание на обучението на учителя, различните учения, които той или тя са получили и на кого са били предадени те. От друга страна, в много от биографиите на великите индийски йогини е обърнато далеч по-малко внимание на историческата точност, отколкото в по-късните тибетски текстове. Освен това, някои текстове, като например текстовете “съкровища”, касаещи Гуру Падмасамбхава, могат да се разглеждат като смесица от външни събития и вътрешен пейзаж от духовни изживявания. На фино ниво подобни биографии обясняват как велики учители са се справяли с различните препятствия, изникващи по пътя и как се развива духовна сила. С други думи те са свързани повече с духовни преживявания, отколкото с представянето на точна хронология на външни събития. Дали са истина? Разбира се, че са истина, в смисъл, че те ни дават едно последователно, духовно силно и полезно обяснение на пътя, което можем да видим в живота и опита на тези велики учители. Към началото 20. Може ли медитацията да помогне на хората да спрат да взимат наркотици? Медитацията не може да помогне на хората да спрат да взимат наркотици. Хората не могат да медитират докато не спрат да взимат наркотици. Медитацията може да помогне само в смисъл, че ако човек има искрено желание да медитира, той ще премахне всички препятствия в живота си, които му пречат да го прави и следователно ще спре да взима наркотици. Въпроса опира до това, какво цени човек, дали живот на самоугаждане или практикуването на дхарма. Към началото 21. Преживяванията при взимане на наркотици същите ли са като преживяванията по време на медитация? Някои наркотици, т.нар. халюциногени, са особено силни в това да предизвикат преживявания, наподобяващи медитативни състояния. Обаче този, у когото възникват тези преживявания не притежава нито отричане, нито бодхичита и му липсва разграничаващата мъдрост, правеща го способен да използва тези преживявания. Ето защо, за тях най-много може да се каже е, че те са по-скоро като сън за духовно изживяване, отколкото като самото изживяване. Трябва да се признае, че понякога това, което изпитваме насън ни мотивира да го търсим в будно състояние. Това може да е причината наркотичните преживявания понякога да отключват духовно търсене у хората. С течение на времето обаче все по-ясно се разкрива истинското разрушително действие наркотиците. Те унищожават не само духовния капацитет на хората, но както често можем да видим и самата структура на обществото. Към началото 22. Съществуват много книги за тантричен секс. Бихте ли могли да обясните повече за това? Повечето от тези книги за тантричен секс са просто средства за печелене на пари, които нямат нищо общо с каквото и да била духовна или дори историческа автентичност. Може да се каже, че цялата ваджраяна се занимава с превръщането на сетивните преживявания в път към просветлението. Сетивното преживяване не е присъщо нечисто, то е превърнато в такова от нечистите проекции на заблудения ум. Във ваджраяна ние се опитваме да изпитаме свойствената чистота, на което и да е от нашите действия чрез използването на методи като визуализиране на себе си или другите като божества. Това чисто възприятие е същността на ваджраяна и изразява неделимостта на самсара и нирвана. Както видяхме по-рано, медитациите в ануттара тантра се делят на етап на развитие и на завършване. В последния има практики, базирани на финото тяло, изградено от ветрове, канали и капки. Чрез практики като туммо ние се стремим чрез финото тяло да постигнем състояние на върховно блаженство. Въпреки, че повечето от тези йоги на завършващия етап се изпълняват от йогина в усамотение, има и някои, които могат да се правят заедно с партньор. В някои случаи този партньор се визуализира, но в други случаи той или тя могат да бъдат действителни хора. В този случай партньорът трябва да бъде напълно посветен чрез посвещение и да поддържа всички самая обети. За да може да изпълняват тези практики, йогинът трябва да притежава забележително умение в другите йоги на завършващия етап. Следователно, такива практики са редки и се изпълняват в голяма тайна. Освен това, подобни практики с партньор не са позволени на монаси или монахини, тъй като те ще нарушат обетите им за безбрачие. Въпреки, че някои книги претендират, че разкриват тези тайни учения, със сигурност автентични инструкции за тези типове йога не са публикувани на западен език. Към началото 23. Тибетската Книга на Мъртвите е много популярна на запад в момента. Според вас редно ли е западняците, които не са будисти, да я четат? Човек би трябвало да попита има ли въобще някакъв смисъл да го правят, защото това учение, което всъщност се нарича Бардо Тхьодрол, се опира на приемането на доктрините за прераждането и междинното състояние. Този текст обяснява как да постигнем освобождение по време на процесите на умиране и прераждане. Така че ако не вярвате, че съзнанието продължава да съществува след смъртта, това учение би било за вас просто странно четиво. Вероятно ще е полезно да обясня малко повече по този въпрос, тък като той е важен и буди доста спекулации. Думата “бардо” или междинно състояние буквално означава “това, което е между”. В този случай тя се отнася до пролуката между момента на смъртта и следващия момент на прераждане или по-конкретно, до зачеването. В тантрите, особено в тези от школата Нйингма, е обяснено, че в момента на смъртта съзнанието на човек се обединява отново с основата на всички съзнания, понякога позната като “сияйността майка”. В този момент има възможност да разпознаем изначалната си природа, самата дхармакая. В повечето случаи обаче, поради бремето на отпечатъците от минали действия, ние не можем да разпознаем сияйността на истинската същност и изпадаме в нещо като безсъзнание. След момента на смъртта и веднага щом съзнанието напусне тялото има втора среща с чистата светлина на крайната реалност, последвана от период на безсъзнание, нещо като припадък, след който се събуждаме в самото бардо. В бардото ние преживяваме редица срещи с нашата изначална природа, преживявани като поредица от мирни, полугневни и гневни божества, като всички те са проявления на фундаменталната сияйност на ума ни. При всяка от тези повтарящи се срещи ние имаме възможност да постигнем освобождение, разпознавайки, че божеството не е нищо друго, освен проекция на собствения ни ум. И тук отново склонността към невежество е толкова силна, че в повечето случаи не можем да разпознаем това. Така ние преминаваме през бардото докато не достигнем крайния му стадий, познат като бардо на превръщането. То е като предверие на прераждането. На този етап последствията от миналата ни кармична дейност се утвърждават наново и започват да оформят рамката на бъдещия ни живот. Ако в този момент можем да отсечем веригите на карма, можем да се предпазим от прераждане в неблагоприятно състояние и вместо това да постигнем състрадателно прераждане, в което да облагодетелстваме другите. Ако не успеем да скъсаме веригите на карма по този начин, ние неизбежно ще бъдем доведени до зачатие по силата на предишните ни действия. За повечето същества тук няма елемент на личен избор. Ние просто сме изтласкани в прераждане от нашите отпечатъци. Бардото завършва в момента на зачеване, когато съзнанието на съществото от междинния етап се слее със сперматозоида и яйцеклетката на бъдещите си родители. Въпреки, че това учение е обяснено в различни тантри, най-подробно описание за него има в Бардо Тхьодрол, сбирка от текстове-съкровища, скрити от Гуру Падмасамбхава, които са били открити и разпространени от откривателя на съкровища Карма Лингпа през 14 век. Това е, което е станало популярно на запад под неправилното име Тибетска Книга на Мъртвите. В традицията Нйингма тези учения се дават като приложение към ученията за Дзок чен. Казано е, че чрез Дзок чен ние можем да разпознаем истинската природа на ума в самия този живот и следователно не трябва да навлизаме в бардо. Ако не можем да постигнем това ниво по време на живота си, тогава техниката, позната като пхоуа или пренасяне на съзнанието, ни дава възможността да постигнем освобождение в момента на смъртта чрез сливане на ума ни с Буда Амитабха и прераждане в неговата чиста сфера. Но ако не сме овладели пхоуа, ние трябва да разчитаме на ученията за бардо, които сме получили. Така че, в този смисъл, на нас са ни предоставени три възможности за освобождение: първо, по време на живота ни чрез ученията за дзок чен; второ, в момента на смъртта чрез пхоуа и трето, в момента след смъртта, чрез ученията за бардо. Към началото 24. Кои са откривателите на учения-съкровища и как можем да знаем дали те са истински? Разпознавайки, че хората от бъдещите поколения ще имат специфични нужди и препятствия, които ще трябва да преодоляват, Падмасамбхава, подпомогнат от учениците си Йеше Цогял и Вайрочана, е скрил голям брой езотерични инструкции под формата на шифровани ръкописи и свещени обекти на различни места из Тибет. Те са били откривани в предсказани времена през вековете от т.нар. “откриватели на съкровища” (тертони), които са разпознати като еманации на първите 25 основни ученика на Падмасамбхава. Откривателите на съкровища, които намират, дешифрират и разпространяват тези учения, са били благословени да направят това от Гуру Падмасамбхава в предишни техни животи като негови ученици. Това не са били обикновени хора, натъкнали се случайно или съчинили тези учения или археолози, които просто са превели някакви забравени в миналото текстове. Някой би могъл да твърди, че е откривател на съкровища, но единствено съкровищата, които имат духовна сила, могат да бъдат счетени за автентични. Самият Падмасамбхава е съзнавал, че на всеки истински откривател на съкровища ще има по десет фалшиви. Това е причината в Тибет винаги да е имало голяма предпазливост при преценяване дали даден откривател е автентичен. Учението бива изучавано от осъществени учители и само когато те потвърдят стойността му, то бива прието. Например, когато Чьоджюр Дечен Лингпа (1829 – 1870) открил неговите учения – съкровища, те са били внимателно проверени от Ситу Ринпоче от Палпунг, преди той да бъде признат за автентичен откривател на съкровища. Към началото Reprinted by permission of HarperCollins Publishers Ltd. © Lama Jampa Thaye 2001 http://www.fireandwater.com/ |
